Евала ефенди, Андрюс е една от малкото български фирми, които общуват на езика на фотографията и произвеждат рекламен продукт, от който няма как да ни е срам. Отдавна имаме мегапикселите, дай Боже и все по-често да ни идва акъла.

ПО ЕДНА ТАБЛЕТКА СУТРИН, НА ГЛАДНО, ПРЕДИ РАБОТА

Това пернишкото не е моя идея, но му сложих надпис, за да стане по-визуално

Някакви идиоти, разработчици-фанатици са ме налазили. Вместо да вникнат в поста, ми се карат кой браузър колко процента проникване имал. С такива формалисти и бедни умове няма как да свършим работа.

Като дойдох едно време в София, точно бяха пуснали метрото и тези знаци доста ме впечатлиха. Синя стрелка надолу, значи не е обикновен подлез, има там нещо интересно, скрито. Години по-късно забелязах и буквата “М” вътре и още повече ми се изясниха. Дори не е откраднато от московското метро, там е друго. Това лого е жив пример, че когато нещо се направи като хората, после поколения пъти общинари не могат да го съсипят. За разлика от интериорния дизайн на “новите” спирки, тях все едно Вежди Рашидов и Божидар Димитров мат пияни заедно са ги правили.

Тако се вика лепи уорнинги!
Чак аз, ‘дет не пуша, са стреснах!
Македонският акциз на цигарите явно е по-нисък от българския, което осмисля вноса.

Лачена, ама влачена

Рекламата е в Илия/енци, ударението върху Лачени би трябвало да е на посленото “и” и така звучи почти италиански.

Защо за фон има пустиня, да не би обувките да са с камилска вълна?

Ботушките са ми ХЕНДМАДЕ, направих ги от предишното куче, Борко

Ох, толкова съм модерна и градска. Торбичката ми е от Еко хартия, чантичката ми е от разградима Био кожа, а ушанките ми са от рапани. Вървя и слушам морето.

Толкова съм Яка, а никой не ме Фака? Тия мартеници съм ги обула заради вас, скапани мъже, забележете ме, педали!

Джамиракуай инкогнито в България

Едно време какви хуйове имаше, като хамбургски салами дебели. Сега тия младите за нищо не стават

Къде остана истинската женска красота, подпомогната от чудото на пластичната хирургия?

снимка – Киро