Една хубава случка за раздуване по жълтите вестници

В може би най-шерванатата статия за годината Кирил Христов разказва как се е спречкал с телевизионния патриот Юлиан Костантинов и е ял тупаник. Ето за това подкрепям отбора на Андрей Слабаков, той няма да те бие, най-много да те напсува и да те омирише на цигари докато ти говори.

Нерешен остава въпросът докога водещи от Нова телевизия ще продължават да не разпознават колегите си от БНТ и ще ги бият и газят с джиповете си като редови граждани?

Видял малко слава и станал вече безсмъртен, това е точно Българията, която НЕ обичам.

/алтернативно заглавие: “Секс, лъжи и Рейбан”/

Фейсбук се опитва да мисли и да ми натика реклами, които са в моя контекст. Уви, изборът на реклами е доста тесен и засега упражнението е далеч от целата. Един ден ще работи. Американците отдавна се оплакват от поведението му.

Разбивка на позициите от скрийншота по-горе:

1. Фирма, продаваща темплейти за престашоп. По принцип си ги правя сам, за това ми плащат.

2. Лайф коучинг? Психо-секс телефон през скайпа?

3. Електроника с намаление. Не познахте, поръчвам от Китай.

4. Абсурдна книга за кариера в IT индустрията. Не бих наел никой, който я е чел.

5. Реклама на кецове. Тук бота май ме взема за Гомбето.

6. МБА за зелена енергия. Шашмата на настоящето, но не знам дали и на бъдещето.

7. Живей за удоволствие. Не бих го натиснал заради пропадащата от щастие жена на сток снимката.

Посрещнах ентусиазирано старта на Voyo.bg и бих плащал за онлайн телевизия без реклами по 8 лева на месец. Обаче бТВ ми предлагат едно нищо, трите им сериала и 10 филма със субтитри от 2005-а година. При това не заглавия, а някакви неща, които трудно бих гледал и по автобусите. Сапунката “Пинг-понг” от 2008 ми се стори единственото поносимо. Дори ги няма нормалните предавания от телевизията.

После дойде следващата реклама, която ме принуждава да гледам Войо, иначе Асен Блатечки ще ми се засели в хладилника. Съжителство, очевидно нелицеприятно. Нищо против момчето, но в театър не съм го гледал, негов филм също, а “Стъклен дом”, откъдето явно е известен, просто не ми е интересен. Ако толкова гладуваха АРТИСТИТЕ и пиратството е чак такъв проблем, защо просто не си намерят някаква работа, като всички нас, останалите простосмъртни?

Продукцията на “първенеца” бТВ просто няма шанс в интернет

Едно е да излъчваш най-силния ефирен сигнал и да си радиоточката на всички баби, съвсем друго е да си интересен срещу целия останал свят. Интернет потребителят е една идея по-грамотен, знае английски и гледа оригиналните предавания, а не балканските им ментета. Иска да има филмите в годината или поне в десетилетието, което са снимани. Иска да се смее на майтапите, които преводачите не могат да преведат, иска да гледа актьорска игра, а не танцуващи танца на робота аматьори с малки пишки. Българският актьор като види малко слава и се надува до небето, спира да се развива и да работи върху себе си. Не иска да е Де Ниро, иска да си е Цецо Елвиса и да си го канят при Гала. За да си на екран не стига само да бягаш по пистата, трябва да скачаш като Стефка Костадинова и години наред да блъскаш като животно.

Провалът на интернет разпространението на старите телевизии идва от самата им формула

Те се основават на монопол над ефира. Така и така стоиш в хола, хапваш нещо, пускаш телевизора за някакъв звуков фон. Гледаш ги, не защото казват нещо интересно, а защото и другите са същите и също не казват нищо интересно. Реалната истинна информация в този медиен канал е оскъдна и силно изкривена. Всичко е един тъжен спектакъл, който се играе за пред прасетата в свинефермата, точно преди да бъдат заколени. А пресетата сме ние.

Телевизиите не струват нищо, но хората го знаят и не плащат за тях нищо

Целият цирк се гради върху парите на рекламодателите, които вярват в телевизията и вярват, че така най-бързо и лесно могат да зомбират народонаселението да купува тези и тези продукти. Формулата работи, но с какво КПД – не питай. Инвестираш половин-един милион за реклама, за да продадеш 50 допълнителни Хюндая, де е Киро на кирия – не знам. Намирисва на успешно работеща комбинация между глупостта на рекламодателя и доминацията на телевизиите при рекламата.

Разбира се, за телевизия без фалшиви звезди има огромно място, например Дискавъри и другите документални правят репортажи от реалността и се развиват и печелят много добре. Тяхното качество и формула е недостижимо за нашите ефирки, които никога не са правили нещо оригинално, а винаги са преписвали от домашното на другарчето и винаги са се кланяли до земята на този или онзи властимащ. Отдавна предали/продали своите зрители, телевизиите искрено са чудят защо никой не се интересува от тяхното жалко съществуване.

“Пиратството” пречи на плагиатството

и това не знам защо е най-болният проблем на ефирките и т.н. артисти. Те дори не са наясно кой е истинският им враг, макар и да подозират, че той се помотва из интернета. Драги телевизионери, честит празник, вашият конкурент се нарича Фейсбук и отдавна ви е задминал по рейтинг при хората под 30.

Гледах вчера епизода на “Сутрешен блок” по TV7 и за пореден път се разочаровах от българските сериали. Очаквах малко повече от Нико Тупарев и Милен Антиохов. Има действие, но темпото на ситкома някак изостава. Българите са направили 40-минутен епизод от материал, който американците биха монтирали в най-много 20 минути. Безкрайни паузи, обилно гарнирани с изкуствени смехове на запис.

Сценарият се върти около някаква редакция и предаване с Тодор Колев, който играе като Тодор Колев. Има опит за ирония, но на ученическо ниво, леки ебавки с лицата на други телевизии. В “Пълна лудница” имаше доста по-добра сатира, Карбовски, Иван Звездев и сам Звездолай Бареков бяха наредени и бити с голямата тояга.

Не знам защо българските сценаристи подценяват и смятат комедията за най-лесния жанр. Напротив, истинската комедия има най-дълбоко и ярко индиректно послание. Никой виц не е смешен без малката хапеща доза истина в него. И без нея е просто празен безвкусен напън.

Ако “Сутрешен блок” се сравни с “Женени с деца Люлин”, “Етажна собственост” и “Домашен арест” вероятно получава оценка “един дол дренки”.

Явно такъв тип телевизия е прекалено плиткоумна за мен като (въй) “таргет”. Самият продукт, към който се стремят продуцентите, е полуфабрикат със странен мирис и вкус. Тяхната реалност е някаква друга реалност, далеч от моя мироглед и интереси. Да са живи и здрави американците, те могат да правят сериали, които имат какво да ми кажат.

Въпросът е дали е морално този PR да става канализирано с държавни пари, които уж трябваше да са наши, а на практика се изземват и се използват за убеждение в успехите на правителството, полу-държавната КТБ, ТВ7 и прочие антипазарни субекти. Които си връщат услугата пак около изборите, лаейки нас и ближейки ръката, която ги храни.

“Демокрацията” потропва и на нашата виртуална порта заедно с добрите и лошите си страни. Може би вече е време за по-агресивни рейтингови системи, което да отсеят живото от плавата. На всички платени коментари са нацъкани стабилни минуси, а на двата реални са дадени плюсове. Самомодерацията работи, остава да й бъде дадена по-голямата сопа. В името на общото ни оцеляване от мутрополицейското сдружение.