“Състоянието на българските печатни и телевизионни медии е почти трагично. Липсата на професионализъм, етика и качествени кадри, на фона на незаинтересована аудитория и слаба законова рамка са основните причини за това. За да има значима положителна промяна са нужни комплексни решения и честност от страна на обществото, държавните институции и водещите медии.”

Цялата статия>>>

Мара Отварачката имала нов отварач. Старият се разорил и… любовта увяхнала. Новият е син на депутат, доста по-малък от нея, но явно силен там, където трябва – в спонсорирането на нови песни и клипове!

Чалгата не е точно музика, но е забавна смесица от всичко друго – фешън, хирургия, грим, танц, театър… обилно поляти с шампанско и комбинирани с грозно ебане в тоалетната. Бизнесмоделът типично български и е базиран по-скоро на отвращението от ориенталското, отколкото на интереса към него. Не-чалга медиите се избиват да канят т.н. “звезди”, да ги показват на хората колко са прости и обикновени и така създават ореол, който ги продава още по-добре. Циркът е балкански, Цирк Балкански.

Фолк ъндърграундът е същия като другия роден ъндърграунд и дори по-избичен, подплатен с добри хонорари и десетократно по-голям плик с амфети. Зад завесата нещата са доста по-драматични и никога скучни, за разлика от представлението, което “дават” отпред.

“ ГЕРБ е власт, а не идеология. Власт, която управлява от името на властта, а не от името на идеология. Десните в България са леви, огледален образ на врага. По зъл парадокс, комунистите оцеляха като антикомунисти, със сменен език, но със същата душа.”

“Силата на ГЕРБ е в местните олигархии, в силовия фермент на организацията, в обстоятелството, че не си поплюват. Партията е масова, „всенародна” по манталитет и стил и като репертоар от похвати за постигане на целите. Борисов сплоти новите българи, угоди на лумпенизирания човешки вариант, произведен от прехода.”

“ Българинът е недоволен за целите на душевното равновесие, без свещеното мърморене губи идентичност. Няма сила, която би могла да го накара да бъде декларативно доволен, това му изглежда социално рисковано и религиозно лекомислено. Ако все пак му се случи, изпада в суеверна криза от страх, че предизвиква съдбата към завист. Тогава чука на дърво или върху собствената си глава, което пък е все едно, защото е прозрял, че няма разлика.”

>>Хубаво интервю на доктора, дадено за в-к Ретро (!)

соц. мрежи > блогове > (евентуално) аналитични медии > книги

По този начин безкрайният брътвеж изкристализира в смисъл и рано или късно – в знание. Под аналитични медии разбирам вторични блогове, списания, вестници, телевизии, всякаква паплач, която се има за нещо повече от “масовата публика”. Дали е на хартия или по интернет, няма голямо значение. Хартията е по-удобна за четене в големи обеми, а книга вече не наричаме физическия обект, а едно смислово цяло.

Айфонът, за който брои две заплати, не ти е даден от Господ Стийв, а е продукт на технологична еволюция, която се случи напълно без хартия и беше хостната на WordPress. Технологиите в бялата кутийка бяха изобретени една по една от едни хора, приложенията бяха написани от други (прочели по интернет как се пишат), насоките за развитие бяха дадени в постове от трети, пазарът и възможностите за (бърза) печалба бяха описани от четвърти и т.н.

В крайна сметка свободно изразеното мнение се превръща в гръбнака на днешната цивилизация. Корабът плува, а ти щеш-нещеш се возиш на него, дори и да не си съвсем наясно и да си убеден, че работиш на друг кораб.

Първо печатните медии се свиват и оттам се печели по-малко и трудно. Масово издателите започнаха мигриране към онлайн медии – за да установят, че там също е ташак и няма никава печалба. Сега махалото се връща обратно, пускат се вестници и списания без никакъв сайт, онлайн присъствие и съответно шанс да се възприемат и популяризират сред аудиторията.

Изводът е, че информацията вече няма стойност и няма бизнес в превеждането й от един език на друг. Единственият капитал на издателите са доверието към тях и ако не го продават под масата – са обречени на плавен спад.

Съществуването на печатен пазар в България също е една илюзия. “Вестниците” са пълни с полу-истини за полу-състояли се сензации, банален PR и натрапване на всякакви обществени паразити и реклама на мобилни оператори с неработещи счетоводни системи. Хората вече не плащат за информация, плащат само за долнопробни лъжи и малко сеир. Почти всички оживяли вестници са жълти, те са тип художествена литература и основното вярно е имената на хората в тях и чат-пат някоя снимка от неприятен за сниманe ъгъл. Тук там-съществуват някаки островчета, по-затворени медии с вярна и годна за доене аудитория, но те са остатъци от миналото и няма как такива да бъдат тепърва създавани.

Това Бъдеще… докато го измислим какво ще е… то взе че стана настояще…

По принцип при демокрацията министрите са слуги на народа, а в момента народът е заложник на министрите. За това май се завръщаме към устоите на монархията и може би там ни е една идея по-уютно.

Изминаха 2.5 години от възцаряването на ГЕРБ, сбит анализ на плюсовете и минусите на това управление:

Провалите:

- Заводът за Боклука: 6 години откакто Софиянски само си подаде оставката (заради кризата с боклука), тепърва уж има проект и уж започват да го строят. Дано да я докарат до някъде. От цялата работа намазаха балите, които си попътуваха нагоре-надолу из страната. Опознай Родината, за да я обикнеш

- Управлението на София: Бойко като беше кмет, през ден арестуваше по един крадлив общинар, после при Фандъковата всичко утихна. Откриха 5 градини, а трябват 50. Моето дете не се класира, а не е като да не плащам една торба данъци. Например наредбата за външната реклама вече 2 години боксува, там има доста интереси и в крайна сметка всички билбордове и големи реклами в София са незаконни или се ползват полу-законно

- Реформите: просто липсват. Болници, училища, държавен апарат, всичко си е по старому, раните не се пипат, който стачкува му се хвърлят още пари и я караме точно така, както я карахме при зрелия социализъм. БАН с много зор си преименуваха длъжностите, а БДЖ продължава да тегли кредити и да налива пара в пясъка. Кремиковци, с Божията помощ си фалира сам. Знам, че ще боли, но туморите в системата трябва да бъдат оперирани, иначе умираме заедно.

- МВР: най-личното на премиера министерство се управлява най-небрежно. Милиард и нещо бюджет, 100 милиона на година за подслушване, от което няма нито един осъден, освен може би лекарите в Горнооряховската болница, които утрепаха една родилка. За кокошка няма прошка, за милиони няма закони. Приоритетите на МВР са тотално сбъркани, назначават се 50 000 чиновника и интриганта, а не достига щат за полицаи на улицата, няма кой да върши реалната работа или не е екипиран достойно за службата си.

- АЕЦ Белене: май играят интереси на ниво много над ГЕРБ. Каква е тази формулировка, да изчакаме да минат изборите? В предизборните обещания на Бойко се говореше за затваряне на “калната локва”, сега завъртане на 180 градуса и уж ще се строи. Май всичко се отлага за следващото правителство, отново бойкот на всякакви действия.

- Мишо Бирата: лично Премиера беше записан да обещава да го “пази”, а обществото не поиска адекватна сметка за излагацията от управляващите. Мишо Бирата удобно умря и всичко беше потулено и забравено

- Организацията на изборите: колкото и елементарно нещо да се прави, поверено на милиционери, се превръща в комичен провал. Нищо, ние си обичаме ГЕРБ и си ги избираме и без броене, само на социологически данни

- Народното събрание: беше обезправено, обезличено и подчинено на няколко отблъскващи лелки. Политиките вече не се формират и дебатират там, а се решават на крак пред телевизионните камери. Още едно нещо беше скрито от очите на избирателите

- Бомбите: пред медии и политически централи. Нищо не се разкрива, нищо не се разбира и политическият живот се мутровизира

- Годините си текат, а нещата не стават по-добре

Успехите на правителството:

+ Магистралите: оказва се в родни условия е по-лесно да правиш 5-6 големи проекти, околото 200-300 малки. Вдигаме усвояемостта на еврофондовете от 3 до 5-6%. Правият път беше налучкан

+ Безпартийните министри: Плевнелиев, Игнатов, Дянков, третия на здравеопазването и други – Бойко даде шанс на хора от частния сектор да управляват и те се справят доста по-добре от партийните функционери. Примерите и скандалите в самия ГЕРБ го доказват

+ Кражбите: Догановците крадяха милиони, сега в ГЕРБ се краде в хиляди. За някои хора това е успех, за мен е по-скоро лигитимирана престъпност. По-малкото зло продължава да е зло.

+ Отвличанията: намаляха, сега има само тук-таме по някое убийство, така за цвят

+ Хумор, сатира и забава: много комици остават без хляб, вицовете ги произвеждат пресцентровете на Държавата и хора с уж уважителни постове

+ Лидерството: е в кръвта на Бойко. За разлика от предишни управляващи Бойко е мъж, а не субект със странна (партийна) ориентация

+ Финансовата стабилност: е гарантирана, защото ГЕРБ няма откъде да взема, за да разхищава. Резервът на здравната каса май вече го стопиха. Някои от гнездата на корупция бяха разтурени, например в пътната агенция. По тази причина пътните фирми на Божков започнаха да фалират

+ Агитацията: повече прерязани лентички и по-малко малоумни предизборни клипове по телевизора. Бойко залага на PR и пести от реклама, което го прави по-лесен за игнориране

+ Липса на варианти: Няма нова партия, която да замени или да притесни ГЕРБ във властта, а старите крадливци си ги знаем на какво са способни

+ Годините си текат, а нещата не стават по-зле

Най-тъжното е, че на практика Бойко няма алтернатива. Летвата за влизане в политическия живот е много високо, Ковачки и Алексей Петров опитаха с по няколко милиона, но нищо не се получи. Изградила се е нещо като диктатура на цифрите. Бойко също не дойде беден “на масата” и му трябваха доста години и доста парички, за да се самоизгради.

Повечето медии имат конформистки бизнес модел: инстинктивно обгрижват (сексуално) властимащите и изрязват изявите на опозицията. За да кажеш нещо в ефир първо трябва да си платиш. Всеки от т.н. журналисти се е окопал някъде и дори ходи да преподава в СУ как се прави окопаването. Промяната е трудно възможна. Да ни е честит цар Бойко и много синове да му се родят!

Да ги затворим двойките в една къща, да поогладнеят и да си покажат зъбките, да си обяснят платформите, без да им ги суфлират, да се види кой колко му е пипето. И Народа да изгони най-антипатичните и да остави по-читавите на пряка елиминация.

Може да стане – нали записват номерата на всички SIM карти и ги водят на нечие ЕГН. Като трябва Държавата да открие Човека – веднага се намира начин, като трябва Човека да открие Държавата – еби се в гъза.

Всъщност никой не ми иска мнението, прави се една пародия веднъж на 4 години и се избират все от същите тикви, все от зелените. Мислим, че сме далеч от политиката, че като сменим канала и вече не гледаме мача, а всъщност Ние сме топката, която Те си подритват.

Родих се и израснах пред телевизорa. Той ме научи на всичко, което беше излишно да знам. Като студент близо 5 години живях без това зло. Свалях си от нета филми, 1 и 2 сезон на Биг Брадър и ми беше добре. Даже си бях направил и дистанционно. Заживяхме с жена ми и тя домъкна отнякъде адската машина. Завърнах се към опиума на народа и сега ми е все тая, което не ме убива, ме прави по-силен.

Липсата на на телевизия за повечето хора означава фанатично пиратско сваляне на американски телевизионни продукти от торентите. Това е един добър филтър, защото филмите и предаванията, които не стават за нищо, просто няма кой да ги качи. А консумацията на друг език поне малко ти развива мозъка и разбиранията. Например сърбите имат страшно добро “нашенско” кино, а тук никоя телевизия не внася филмите и не ги върти. Въпрос на елементарна кинокултура, която ръководството на БНТ и подобни нямат.

Въпреки очевадните минуси на гледането на българска телевизия, заниманието има и няколко плюса:

• научаваш кои са “известните”. иначе са просто някакви хорица с шапки и очила, които се озъртат гузно
• силата на дистанционното: можеш да започнеш и спреш да гледаш за секунди, ако искаш да чуеш 10 минути новини и дали ще вали днес, можеш да го направиш натискайки 1 копче. за същото време зарежда и windows
• входен битрейт: през кабела или сателита получаваш сигнал с перфектно качество, особено ако държиш на добър звук
• сетивата ти закърняват: способен си с часове да гледаш и слушаш нещо безинтересно, без много да се изнервиш. помага при досадни шефове
• поточна медия: нещата са направени на порции от 40-60 минути, които да се гледат на ниска концентрация. не е същото като youtube клип от 2 минути, където ако се разсееш, можеш да изгубиш целия смисъл. в мрежата липсват дълги предавания на български, те и на английски не са много
• живи събития: за мачове, формула 1 и рязко взривяващи се небостъргачи, телевизиите имат необходиматата инфраструктура
• изчистен модел: продуцентите знаят как да замърсяват контента с реклама и да печелят от цялото нещо. HBO знае как да купи филмите и да ти ги сервира срещу разумна такса. торент сайтовете не снимат филмите, а iTunes за България е безумно дървена алтернатива.
• работодател: гледайки теле-то, даваш хляб на много от своите приятели, които са се заклещили в света на рекламата и продават “креативност” на маймуните
• история: вчера по TV1000 гледах комедия с Мадона от 80-те и беше доста читава. трябва да съм бил жури на 5 кинофестивала, за да знам, че това би си струвало гледането
• лека дрога: вместо да се напиваш и надрусваш като свиня след работа, можеш да си пуснеш как тигър гони антилопа или стар епизод на “Приятели” и да си заспиш харабията

Минусите:

• често по инерция гледаш неща, които не те интересуват и съдържат нулев смисъл
• през останалото време гледаш реклами. понякога гледаш една реклама десетки пъти, преди да разбереш какво рекламират
• така и не се научиха да нормализират нивото на рекламните блокове с нивото на дублажа или обратното. върви филм, спира за малко и двойно по-силните реклами ми изкъртват тъпанчетата. обикновено спирам звука
• озвучавайки повечето сериали, господа телевизионерите просто се изсират отгоре им и убиват хумора
• много повече време гледаш рекламата на някое предаване, отколкото трае самото предаване, по Дискавъри например
• българската програма е направена от лумпени с ниски заплати за лумпени с ниски заплати
• не се научиха да излъчват в 16:9, а таргета на рекламите е с такива телевизори от много години

В крайна сметка нищо хубаво в този живот не е напълно безвредно. Денонощното висене в интернет е не по-малко деструктивно за психиката. Ако си наясно с рисковете и гледаш телевизията осъзнато, можеш да извлечеш повече от нея, отколкото тя от тебе.

Живите концерти малко ме разочароваха. Кофти надписи, глух звук, излагации с видеото. Румънците от “Паприка Латина” нещо изтърваха топката, тъкмо ги бяха харесал в “Черешката”