Мислехме да гледаме постановка на Георги Марков в Народния театър, но по-добрия и гарантиран паркинг ни отведе на двойно по-скъпа халтурка: кино в Мола. Дано моите 20 лева да допринесат за запазване на ипотекирания апартамент на Влади Въргала, а не за изгонването му оттам, както се случва във филма.

Минусите:
- еднообразена и еднопластова сюжетна линия
- твърде много (опити за) екшън и меверейщина
- взривяват Рено 19
- натрапчиви и елементарни морални послания
- продуктово позициониране и доста билбордове в кадър
- Въргала прекалява с гела в образа на Жеко
- в началото инкасаторите на топлофикация му изнесоха имуществото, а после доста от него тихомълком се завърна, за да бъде гърмяно с автомат
- сцената с чалгата
- Коцето почти не е използван като актьор

Плюсовете:
+ адекватно за 2011-та година заглавие (шменти-капели)
+ актьорския състав
+ Ботора и Гипса
+ добра операторска работа
+ читаво 3D в началото
+ продуцентът не е използвал субсидия
+ говорят относително ясно и без да декламират, с един по-агресивен монтаж щяха направо да запеят
+ щели да го излъчат и като сериал: нов бизнес модел
+ Килцата се обажда под финалните надписи

Като цяло прилична комедия, като за нашите стандарти, с елементи на театър и евтина драма от българската школа. Не казва чак толкова много, но поне се опитва да говори. Пожелавам на екипа успех и развитие в следващите проекти. И да не си залагат повече апартаментите, че не мога да стоя и тях да ги мисля.

Иронично или не, 7 години след премиерата си, филмът Super Size Me се продава като полуфабрикат: диск в картонена кутийка само за 79 стотинки. В лошо осветен Т-маркет в третия свят, където продавачките са издоени до максимума и се псуват една друга коя си е ползвала почивката и коя не.

Звуковите подложки са малко постни, под нивото на визията са. Гангстерски рап в мутромобила – това да не ти е Бронкс, бе, Вуйчо? Тук слушат Ивана. Отделно мутрите ходят на избори и ги печелят.

За да стане нещо реално, то трябва да отразява случващото се отпред на улицата, а не да перифразира американски сериал с елементи от турската сапунка. Трябва да се каже неприятното и да се направят следните образи:

1. Продажен политик
2. Човек с “връзки”
3. Продажен журналист
4. Естрадна певица – курва
5. Болница, в която умира някой, докато докторът си чопли в носа

Ако се направи този скок към истинност, всичко друго ще са само технически подробности.

Още по темата>>

От режисьорите, КОИТО ГЛЕДАХА Шрек!?!? Поне кафето да бяха носили!

Заформиха се коментари в предния пост, за това ето и моето мнение. Сериалът се гради върху нещо искрено и ново – сексуална свобода и еманципация, жени, които са силни, смели и хващат Живота в ръцете си. Но за 6-7 сезона и два филма това е изчерпано, изопачено и превърнато във фабрика за опасни илюзии. Сериалът е относително реален и повечето подрастващи се заблуждават, че това е истина. Момиченцата искат да носят същите рокли (до дълбока старост), а момченцата ходят да се предлагат на по-засуканите каки и ядат шамари. Ето как изгледжа положението от нашата комбанария:

Плюсове

+ жените говорят открито за сексуалните си влечения

+ героините не се притесняват да споделят леглото си с всеки непознат. Това на нас мъжете ни е идеално

+ запознава мъжката аудитория с идеята, че жените също имат либидо и правят секс за удоволствие. С повечко маризене се избива това

+ добрият стар флирт се превръща от сантиментален порив в еднократен секс с неприятни последствия. Това е груб мачизъм, срещу който биха се обявили 90% от мъжете

Минуси

- жените  в този сериал се държат като мъже, а мъжете – са просто путки с второстепенна роля, вибратори в костюми. Това го има и в живота, но не е толкова често, не всяка жена е толкова тестостеронна и си бръсне сутрин мустаците. Досущ като мъжете, героините никога не са в цикъл, а “заведението” е отворено 24/7

- Любовта не съществува или се пребуледува до към средата на епизода. Принцът на Бял Ролс-Ройс съществува, но е женен за скандинавска моделка

- създава се фикция за женското приятелство, по подобие на мъжкото. Ако към група от 4 привлекателни жени се приближи готин мъж, всяка ще го поиска за себе си и рано или късно ще се скарат. На екрана обаче не е така, там има мъже на корем и съперничеството е табу. Отделно никой мъж не спи с повече от една жена от компанията, което също е нереално

- властва илюзията, че с подходящите дрехи и обувки може да си “актуална” и над 40 и да забиеш всеки минувач. Един вид може да си си млада до пенсия. Кожата не се сбръчква от толкова грим, косата не окапва от перхидрола, а хирургическите намеси винаги са безболезнени и чудотворни.

- жената няма детеродна функция, само Дългата забременя по погрешка и го набутваше на бащата да го гледа, после изгони и бащата. Би трябвало и четирите да са в менопауза и да мислят над въпроса дали им се умира сами в старческия дом

- в сериала Сексът е издигнат в култ и единствена житейска цел. От него са ампутирани нелицеприятните моменти – хигиена, венерически болести, мъже-психопати (София е пълна с тях), болки, не съвсем приятни пози и техники. Защо никога не си говорят за “Абе твоя кара ли те да гълташ?”

- героините са сираци, нямат родители, братя, умиращи баби и дори по някой братовчед, за който да трябва да се погрижат. Даже не им се налага да карат кола. А Манхатън е безкраен и пълен с млади мускулести мексиканци

- като във всеки сериал, материалното не съществува. Работата не ги уморява, хубавите просторни апартаменти падат от небето, а парите извират отвсякъде. Кари пише една колонка, а харчи колкото Тръмп

- водещият проблем пред повечето жени е как да останат слаби. Сериалът насажда един идеал за визия, при който тялото е като скелет, но бюст пак има – силикон, подплънки, какво ли не. Ако 5% от жените имат такъв ген, то другите 95% нямат и вместо да се освободят, това им насажда още повече комплекси. Сара Джесика Паркър може да е голяма симпатяга, но е толкова съсухрена, че на живо никой няма да я погледне

- ако беше истина, за 2-3 години щяха да си намерят мъже и да се кротнат. Но понеже е сериал, трябва да се удължава безкрайно и търсенето на свестен мъж се проточва вече десетилетие. Това за мен накланя целия смисъл в една опасна плоскост и фалшифицира цялото начинание.

Чудя се дали да не му обърна внимание на този Дилбърт, така и така съм на вълна корпоративен хумор.

Може би най-дългият сред добрите сериали, или най-добрият сред дългите сериали, ever. Титанична актьорска игра, съчетана с безпощаден краен сарказъм. По торентите не успях да издиря оригиналния английски сезон, който е по идея и сценарий на Ricky Gervais. Изгледах го на телефона си като стой та гледай.

Плакатът обяснява всичко. Някой културтрегер е взел правата на класиката, само за да изсере нещо като продължение, в което да играят дъщеря му и любовницата му… Сценарият залага на мистиката… и на моменти мистично изчезва. Режисьорът е толкова слаб, че дори не е успял да открадне каквото е искал от оригинала. Въобще менте-трагедия.

От “Как да напишеш скипт за ситком”: “Опитай се да прочетеш някоя книга и кради смело. Ако и това не помага – виж как са го направили другите преди теб. Например, в “Казвам се Ърл” (може би най-смешният нов ситком на годината)”

За съжаление “Ърл” няма как да е нов, след като съм писал за него преди 2 години и половина. Аман от прости драскачи!

Атмосферата е “свобода”, не “свободия”, но рязко контрастира със скучните офиси, където никой не смее да каже “гък”. Комуникацията и обмена на идеи са издигнати в култ, “шефчетата” вземат “хабер” от всеки и дори не поемат работа, която не е достатъчно интересна и предизвикателна за хората им. Стараят се никога да не повтарят проект и всичко да е точно на границата на технически възможното. И резултатите са налице. 50% от работното време се занимават с глупости и пак са най-добрите “Министърът на технологите” (т’ва му е длъжността) спомена, че са най-добрия уеб екип в момента в света и съм склонен да му вярвам!

Първите два клипа, а цялото за момента го има и на Арена.