С жена ми се зарибихме и изгледахме първия и единствен сезон на корейската сапунка Паста (Pasta). Интересно е с каква отдаденост жълтурите гледат на работата си, въпреки че е само едно въртене на тигани и опити да докарат италианската кухня в Корея.

Откъм любовта явно са доста консервативно общество, трудно правят секс преди брака, а сериозната връзка се изразява в хващане за ръце насаме и максимум целувка по челото. Т.н. “несподелена любов” не съществува, защото там не е срамно да си кажеш за чувствата и без да са взаимни. Главните герои имаха тайна връзка, а за пред колегите твърдяха, че било “едностранна любов” от момичето към момчето. По-натам двамата отидоха да “говорят сериозно” с бащата на момичето, дали одобрява връзката им и евентуална сватба. Тъста и зетя седнаха на една маса и притеснени пиха ракия на екс докато не припаднаха и двамата и заспаха около масата. Само булката оцеля трезвена и по някое време ги събуди да си ходят. После баща й (китаец) й каза: дръж се за тоя, че каквато си смотана, друг няма да те поиска.

По принцип го дават вечер по Канал 1, а някой премонтира аудиото с по-хубаво видео и ги качва на Замундата.

Чък Лори е написал “Двама мъже и половина” едва ли не от първо лице единствено число.

В центъра на сюжета е един мъж. Чарли е лошата му страна, а Алън е добрата му страна. Тяхното поведение се колебае около изборите, които мъжете правим всеки ден. Чарли е егоиста, Алън е доброто момче, което спазва каноните на обществото и тъне в мизерия и липса на внимание. Алън вероятно е Чък Лори в живота, а Чарли е това, което той би искал да бъде, пресъздадено с елементи на разсъждение от Чарли Шийн. А той е пич, като нападаха Ирак излезе единствен по телевизията и каза “абе какво са тия глупости с оръжията на Саддам, има ли нещо доказано”.

За цвят има едно дебилно дете, отново мъжки пол. Жените са гротескни образи – дебелата чистачка Берта, лудата им майка, разведената жена-използвачка и редица барбита, лековати жени със среден живот от половин епизод.

В крайна сметка шоуто е добро, защото е истинско. Няма вампири, бутафорни суперполицаи и фалшиви брачни клишета. И започва с хубава музика, а това е доста важно.

“ ГЕРБ е власт, а не идеология. Власт, която управлява от името на властта, а не от името на идеология. Десните в България са леви, огледален образ на врага. По зъл парадокс, комунистите оцеляха като антикомунисти, със сменен език, но със същата душа.”

“Силата на ГЕРБ е в местните олигархии, в силовия фермент на организацията, в обстоятелството, че не си поплюват. Партията е масова, „всенародна” по манталитет и стил и като репертоар от похвати за постигане на целите. Борисов сплоти новите българи, угоди на лумпенизирания човешки вариант, произведен от прехода.”

“ Българинът е недоволен за целите на душевното равновесие, без свещеното мърморене губи идентичност. Няма сила, която би могла да го накара да бъде декларативно доволен, това му изглежда социално рисковано и религиозно лекомислено. Ако все пак му се случи, изпада в суеверна криза от страх, че предизвиква съдбата към завист. Тогава чука на дърво или върху собствената си глава, което пък е все едно, защото е прозрял, че няма разлика.”

>>Хубаво интервю на доктора, дадено за в-к Ретро (!)

соц. мрежи > блогове > (евентуално) аналитични медии > книги

По този начин безкрайният брътвеж изкристализира в смисъл и рано или късно – в знание. Под аналитични медии разбирам вторични блогове, списания, вестници, телевизии, всякаква паплач, която се има за нещо повече от “масовата публика”. Дали е на хартия или по интернет, няма голямо значение. Хартията е по-удобна за четене в големи обеми, а книга вече не наричаме физическия обект, а едно смислово цяло.

Айфонът, за който брои две заплати, не ти е даден от Господ Стийв, а е продукт на технологична еволюция, която се случи напълно без хартия и беше хостната на WordPress. Технологиите в бялата кутийка бяха изобретени една по една от едни хора, приложенията бяха написани от други (прочели по интернет как се пишат), насоките за развитие бяха дадени в постове от трети, пазарът и възможностите за (бърза) печалба бяха описани от четвърти и т.н.

В крайна сметка свободно изразеното мнение се превръща в гръбнака на днешната цивилизация. Корабът плува, а ти щеш-нещеш се возиш на него, дори и да не си съвсем наясно и да си убеден, че работиш на друг кораб.

Родих се и израснах пред телевизорa. Той ме научи на всичко, което беше излишно да знам. Като студент близо 5 години живях без това зло. Свалях си от нета филми, 1 и 2 сезон на Биг Брадър и ми беше добре. Даже си бях направил и дистанционно. Заживяхме с жена ми и тя домъкна отнякъде адската машина. Завърнах се към опиума на народа и сега ми е все тая, което не ме убива, ме прави по-силен.

Липсата на на телевизия за повечето хора означава фанатично пиратско сваляне на американски телевизионни продукти от торентите. Това е един добър филтър, защото филмите и предаванията, които не стават за нищо, просто няма кой да ги качи. А консумацията на друг език поне малко ти развива мозъка и разбиранията. Например сърбите имат страшно добро “нашенско” кино, а тук никоя телевизия не внася филмите и не ги върти. Въпрос на елементарна кинокултура, която ръководството на БНТ и подобни нямат.

Въпреки очевадните минуси на гледането на българска телевизия, заниманието има и няколко плюса:

• научаваш кои са “известните”. иначе са просто някакви хорица с шапки и очила, които се озъртат гузно
• силата на дистанционното: можеш да започнеш и спреш да гледаш за секунди, ако искаш да чуеш 10 минути новини и дали ще вали днес, можеш да го направиш натискайки 1 копче. за същото време зарежда и windows
• входен битрейт: през кабела или сателита получаваш сигнал с перфектно качество, особено ако държиш на добър звук
• сетивата ти закърняват: способен си с часове да гледаш и слушаш нещо безинтересно, без много да се изнервиш. помага при досадни шефове
• поточна медия: нещата са направени на порции от 40-60 минути, които да се гледат на ниска концентрация. не е същото като youtube клип от 2 минути, където ако се разсееш, можеш да изгубиш целия смисъл. в мрежата липсват дълги предавания на български, те и на английски не са много
• живи събития: за мачове, формула 1 и рязко взривяващи се небостъргачи, телевизиите имат необходиматата инфраструктура
• изчистен модел: продуцентите знаят как да замърсяват контента с реклама и да печелят от цялото нещо. HBO знае как да купи филмите и да ти ги сервира срещу разумна такса. торент сайтовете не снимат филмите, а iTunes за България е безумно дървена алтернатива.
• работодател: гледайки теле-то, даваш хляб на много от своите приятели, които са се заклещили в света на рекламата и продават “креативност” на маймуните
• история: вчера по TV1000 гледах комедия с Мадона от 80-те и беше доста читава. трябва да съм бил жури на 5 кинофестивала, за да знам, че това би си струвало гледането
• лека дрога: вместо да се напиваш и надрусваш като свиня след работа, можеш да си пуснеш как тигър гони антилопа или стар епизод на “Приятели” и да си заспиш харабията

Минусите:

• често по инерция гледаш неща, които не те интересуват и съдържат нулев смисъл
• през останалото време гледаш реклами. понякога гледаш една реклама десетки пъти, преди да разбереш какво рекламират
• така и не се научиха да нормализират нивото на рекламните блокове с нивото на дублажа или обратното. върви филм, спира за малко и двойно по-силните реклами ми изкъртват тъпанчетата. обикновено спирам звука
• озвучавайки повечето сериали, господа телевизионерите просто се изсират отгоре им и убиват хумора
• много повече време гледаш рекламата на някое предаване, отколкото трае самото предаване, по Дискавъри например
• българската програма е направена от лумпени с ниски заплати за лумпени с ниски заплати
• не се научиха да излъчват в 16:9, а таргета на рекламите е с такива телевизори от много години

В крайна сметка нищо хубаво в този живот не е напълно безвредно. Денонощното висене в интернет е не по-малко деструктивно за психиката. Ако си наясно с рисковете и гледаш телевизията осъзнато, можеш да извлечеш повече от нея, отколкото тя от тебе.