Your personal Jesus

“Пари” питат за пари

August 25th, 2011 by nname.org
Respond

 

Вестник “Пари” задават много интересен и директен въпрос под всеки от материалите в сайта си. До стандартния скрипт за гласуване с 1-5 звездички набързо са изписали “Бихте ли платили за информацията”.

Конкретно за дописката за Стийв Джобс надали някой някога би дал пара, защото тази новина “гръмна” навсякъде и преразказана по еднотипен начин на още 150 сайта, съобщена е сутринта по радиото, а довечера ще бъде изчетена отново в Новините.

Информацията си има цена, но препредаването на БТА не знам да струва нещо в наши дни. Особено от кофти организиран сайт с дизайн от 1994, какъвто е техния. Попадайки там не мога да разгранича силните авторски текстове и баналните къси сводки, всичко влиза в един кюп. Ако толкова не печелите, поне махнете грозните банери, които подскачат навсякъде.

Темата за монетаризацията на умиращия печат е централна за конкурентите им от “Капитал”, които от години следят пазара и измерват скъсяващата се черга на старите медии. Тенденцията е световна и редица светила се упражняват по нея. На музикално-филмовата индустрия й пречи пиратството, на издателите на порно и игри им пречи интернета, а на всички останали им пречи Кризата.. все някой някъде се жалва и се нарежда за втори път да дои кравата.

Дори на интернет издатели им пречи интернета, понеже от банери и абонаменти се печели значително по-малко, не успяват да монополизират канала и да подстригват рекламодателите си по схемата от офлайн света. Няма универсална формула на успешното издание, но ето основните правила, които са важали винаги и правят разликата между първия “Плейбой” и “Ямбол днес”:

  • да се работи качествено и открито
  • да се следва вътрешно убеждение и морал
  • да се работи с мерак

В крайна сметка “цената” на “папагалите” по света значително спада, повишава се търсенето на истинско знание и средствата за “производство” на информация се демократизират. Рубриката “Аз, репортера” поглъща цялата телевизия, а “Аз, журналиста” се превръща от телевизия в рубрика. Има хляб за всички, стига да могат да мислят, а не само да могат да говорят. И за говорещите не е свършил света, има много таксита за каране, хем и публиката в тях гарантирано си плаща.

 

Tags: 6 Comments

Btw

August 21st, 2011 by nname.org
Respond

Btw и в Капитал са писали по темата за Китайско-американските финансови взаимоотношения. Статията е добра и е събрала доста позитивни коментари отдолу. От години твърдя, че това е единствената успешна формула, журналистите трябва да следят блоговете и да преразказват и доразвиват техните идеи, тъй като са подбрани и назначени с идеята да предават фактологията и да не могат да родят нищо от себе си.

Революционно новото е да подхващат темите на българската блогосфера, а не на американската и NYT, знам че е по-лесно просто да превеждаш, но отсам океана ни касаят съвсем други неща в съвсем други мащаби.

Разбира се, моят пост си остава по-изчерпателен и задълбочен, защото не е писан на бюро, а е почти работа на терен. Изискваше години наред работа за американци и безброй вечери в китайски ресторанти :)

Tags: 1 Comment

Бойко на море

August 19th, 2011 by nname.org
Respond

елементи от вчерашната мисловна диария

(колаж – Веселин Драгов)

 

Бойко и на морето работи. Докато плуваше хвана две криминално проявени медузи

 

Бойко мрази фотоапаратите с лента, винаги я прерязва, преди да снима

 

Детенцето си направи пясъчен замък, Бойко си направи 30 метра пясъчна магистрала

 

Какво прави Бойко преди да си постави хавлията на пясъка – първа копка

 

Бате Бойко не се маже с крем, просто се протяга и намалява Слънцето

 

Някои плуват до шамандурата, Бойко плува до Украйна и обратно

 

Бойко вече хвана Октопода, даже го занесе на главния готвач да го сготви

 

Tags: 3 Comments

Чайна, Майна

August 17th, 2011 by nname.org
Respond

Световните икономически процеси, обяснени от идиот за идиоти

Трудно би се осъществила някоя световна криза без помощта на поне една празна комунистическа тиква. С безумните си действия хрупащите патица другари от Пекин активно допринасят за тегобите на вашингтонските глупаци.

Китай е велика страна, със собствен път на развитие. Икономическото им чудо се свежда до партийна директива и сляпо преследване на един показател – растеж на БВП. Построиха най-големия мол в света – за да стои празен с 2 магазина за играчки вътре. Строят цели градове, в които никой не живее, строят квартали, които няма да се реализират и някой ден ще трябва да се събарят, строят едно към гьотере, колкото на хартия да имат растеж и да не ги глобят отгоре от Партията. Китайците си имат имотен и борсов балон, много по-величествен от американския, въпрос на време е и в Азия да стане весело.

Великата индустрия на Китай е създадена с евтин кредит от държавните им банки и функционира под похлупак. Юанът е фиксиран към долара приблизително наполовина под реалната си стойност и така набързо китайците организират дъмпинг на всички останали икономики.

Един китаец работи прав, по 10 часа на ден, за около 300 лева месечно, а на свободен курс щеше да струва 600 и много от сметките нямаше да излизат, доста от работните места щяха да останат в първия свят или щяха да дойдат по-близо до него, например в България.

А от другата страна на водата, когато един американец остане без работа, не само неговите вноски към бюджета спират, ами започва да получава и примерно 500 долара помощи, което прави кръстословицата пред Обама значително по-трудна за решаване.

 

 

Комунистическите кратуни са я докарали дотук по познатия начин, решавайки дългосрочни проблеми с краткосрочни мерки и ситуацията е комично патова.

Китайските селяни се местят в града, не правят революции, бачкат до припадане в заводите, произвеждат боклуци, които се изнасят главно за САЩ. Заради фиксирания курс за няколко години Китай натрупа огромни резерви в долари и американски ДЦК и докато реши какво да ги прави, стана основен кредитор на Щатите. Вече имат толкова много, че не могат да ги продадат, без да сринат долара и да останат с празни ръце. Еврото е политически нестабилно, а и останалите валути също не са кой знае каква алтернатива, поради обема и естеството на обмяната.

Единственото сигурно при жълтурите е, че са силно неразбираеми за нас, абсолютно не им пука за световната икономика и са напълно непредвидими. В този смисъл могат да ни ебат майката на 15-минутно заседание на ЦК.

Китай е толкова голям и интровертен, че е нещо като отделнен свят. А нашият свят  ги интересува, колкото да откраднат някоя идея или да отидат малко на екскурзия. Техният начин да ни покажат колко са по-добри от нас е да вземат половината медали на Олимпиадата. Имат оръжие, технологии, човешки и финансов потенциал. Ако всеки китаец дойде и се изплюе в България – просто ще ни удавят :) Най-лошото е, че са много сплотени, решава се нещо и огромният железен юмрук се забива веднага в точката, която е предначертана. Няма хън-мън, дебати и медиен цирк като в “демократичния” свят, това е развитият социализъм в действие.

Редовият китаец, разбира се, няма нищо и умира в мизерия. Партията не й е приоритет да се грижи за него, още една мравка в мравуняка. Въпреки всичко, той е доволен от съдбата си, защото живее заради другите и заради държавата, която обича.

Холивуд и другата пропаганда ни кара да си мислим, че всички банани зреят в Северна Америка, ама не е точно така. По-добре да сядаме да учим китайски, така поне ще разбираме какво ни нарежда Централката в Пекин.

Tags: 12 Comments



socialist icons