Your personal Jesus

Цар Киро слезе от ТИР-о

September 26th, 2011 by nname.org
Respond

Когато Държавата не желае да осигури справедливост, Народът хваща вилите и лопатите и си я осигурява сам. Едно време е имало проблем с вещиците, събирали са се всички селяни заедно и са си решавали проблема. Вещици сега има ли – няма :)

Когато поредният мангалски барон се помисли за много велик, само защото е подкупил общинската администрация и полицията и си е напълнил готварската печка със злато, неминуемо следва корекция, отнемане на „благороднически“ титли, мерцедеси, превилегии и прочие. Газенето на хора в България е разрешено само за шампионите от фигурното пързаляне. Царчето от Катуница е забогатял напълно незаконно, сега обеднява напълно незаконно. Дори и неговите братовчеди се радват да го видят по гол гъз и таят надежда да се отърват от него.

Евала на момчетата, които се вдигнаха и си сложиха главата в торбата, за да спрат циганското безобразие. Понякога насилето е градивно, дори винаги е по-градивно от празните приказки и предизборните обещания. Не ни трябват още 100 милиона километра магистрала, по която “принцовете” на мрака да си карат новите бели баварки, а ние, плащащите ток и данъци, да мръзнем по панелките и да пием боза.

Не знам да е съществувал по-цивилизован начин да се получи справедливост, вероятно съселяните му са пускали безброй жалби и всички те са отишли до под кривата круша, в чекмеджето за VIP клиенти на МВР. На съвестта на Цецо и компания трябва да лежат двата момчешки живота. Държавната машина дори го е пазила, защото “бизнесменът” Рашев е политически брокер, доставящ гласове по изборите и винаги им е достатъчно удобен. Парите купуват влияние, влиянието му носи още пари. Но не всичко е пари, приятелю, важно е и да не ти драснат килимчето.

Tags: 4 Comments

“Секс Фактор” среща “Гъзът на България”

September 23rd, 2011 by nname.org
Respond

Есента дойде и започна дежурната мело-музикална драма. Хиляди хора се борят за своите 15-минути слава, обясняват как са на сцена от 4-годишни и се напъват да сбъднат голямата си мечта – да бъдат богати без да ходят на работа.

Персонал за корабите подбират 2 предавания, които по стара традиция се излъчват паралелно по Първа и Втора програма. Формулата им тази година е още по-еднаква, но ето плюсовете и минусите на всяко.

X-фактор:

+ по-мащабно и с повечко пари направено. платена публика и по-добро настроение в залата
+ Део има минимална роля
+ Мария Илиева е стабилна
+ Васко Василев се прави на Саймън
+ няма насилствено натрапване на поп-фолк. в този жанр нещата стават със здраво гърлено лапане, не стават с риалити героизъм
+ може да се гледа на запис в Нова Плей

- Поли Генова би трябвало да е участничка, а не жури
- шоуто започна по-късно и това ще преебе рейтингите


Гласът на България:

+ Миро дава емоция на журито, останалите са мумии и не им пука
+ Ку-ку бенд докарват звука и разнообразяват пейзажа
+ направиха добре няколко сръбски песни
+ Мариана Попова веднъж се ядоса, хвана микрофона и изпя една песен показно. Жалко че е грозна

- водещите изчитат някакви плоски шеги преди да представят всеки изпълнител
- кофти регламент – при битката за отпадане участниците изпълняват същата песен и треньора не може да реши между двама, които пеят перфектно и без притеснение
- Слави Трифонов се показа 1-2 пъти, това докарва траурно настроение на всичко

Ако не бяхме в България, можеше участник от едното предаване да го стува в другото и обратно. Музиката нали обединявала? Чакай, грешка, това не е музика, това е естрада, ще си извадим очите кой да вземе парата.

И двете предавания имат силни и слаби страни. Нека да спечели най-достойният и да си намери богат мъж. Нали това е целта.

Tags: 3 Comments

Битие

September 22nd, 2011 by nname.org
Respond

Когато “хората” критикуват не това, което казваш, а правото ти да го казваш, значи някой се е намъкнал с калните ботуши на килима и всичко е изгубено.

Tags: No Comments.

Жъст Дис Бобър

September 22nd, 2011 by nname.org
Respond

 

Има разлика между личност и публичен образ, особено когато става въпрос за пари и за много пари.

Джъстин Бийбър вероятно е голям пич на живо, стига да го познаваш, но това не значи, че половината планета може да понася лигавите му песнички. По същия начин Графа, Крум, Дичо и Любо от Те мязат на симпатяги, но преекспонирането им в публичното пространство и липсата на самоирония в изказванията им води до каруцарски псувни навсякъде, където отидат да си напазаруват.

Дали ние, публиката, сме завистливи и злобни или те самите прекалено грубо доят кравата на известността си и киснат по всякакви предавания, без да имат нещо за казване? Посредствена държава, посредствени звезди, ама не е баш така. Някои успяха с интелигентност, човечност и постоянство в занаята си (а не извън него) да се утвърдят и да си спечелят уважението на хората, което е различно от вниманието на редакторките.

За да си звезда трябва да се отучиш да мислиш, че си звезда. Иначе си обикновен кифладжия.

Tags: 6 Comments

Топ 3 на авто боклуците

September 15th, 2011 by nname.org
Respond

Продукти с ниска цена и трагично качество, които можете да си закупите от “търговката мрежа” и после горчиво да съжалявате.

 

1. Синя вода. Би трябвало да е препарат против обледяване на стъклата, но е само вода, сапун и синя боя. Обливаш с него и получаваш толкова дебел и здрав лед, че няма как да си размразиш стъклото до пролетта.

 

2. Помпата на помпите. Става безпроблемно за надуване на балони, но при първата среща с автомобилна гума се изкривява и полита към кофата за боклук. Ако беше от по-дебела ламарина, щеше да работи, но уви. Предполагам е измислена за велосипеди.

 

 

3. Въже за бесене на китайски производители. Само сега, само срещу 5 лева получавате уникален уред, който не става за нищо. При закачане и теглене на нормална кола започва леко да се разплита и около третия път се разпада. Евентуално за Трабант, Панда или по-лека кола би вършило работа, но това не е обозначено по никакъв начин на етикета. Настроено е да се разваля на поне 300 км от София.

 

 

Tags: 11 Comments

Година-две по-късно

September 6th, 2011 by nname.org
Respond

Бяха отчаяните съпруги, сега са само отчаяните. Любовната перисталтика в родния ефир е почти със скоростта на холивудската. Да си преглътнеш егото и да останеш в брак на днешно време хич не е от най-лесните упражнения…

Tags: 5 Comments

“Пари” питат за пари

August 25th, 2011 by nname.org
Respond

 

Вестник “Пари” задават много интересен и директен въпрос под всеки от материалите в сайта си. До стандартния скрипт за гласуване с 1-5 звездички набързо са изписали “Бихте ли платили за информацията”.

Конкретно за дописката за Стийв Джобс надали някой някога би дал пара, защото тази новина “гръмна” навсякъде и преразказана по еднотипен начин на още 150 сайта, съобщена е сутринта по радиото, а довечера ще бъде изчетена отново в Новините.

Информацията си има цена, но препредаването на БТА не знам да струва нещо в наши дни. Особено от кофти организиран сайт с дизайн от 1994, какъвто е техния. Попадайки там не мога да разгранича силните авторски текстове и баналните къси сводки, всичко влиза в един кюп. Ако толкова не печелите, поне махнете грозните банери, които подскачат навсякъде.

Темата за монетаризацията на умиращия печат е централна за конкурентите им от “Капитал”, които от години следят пазара и измерват скъсяващата се черга на старите медии. Тенденцията е световна и редица светила се упражняват по нея. На музикално-филмовата индустрия й пречи пиратството, на издателите на порно и игри им пречи интернета, а на всички останали им пречи Кризата.. все някой някъде се жалва и се нарежда за втори път да дои кравата.

Дори на интернет издатели им пречи интернета, понеже от банери и абонаменти се печели значително по-малко, не успяват да монополизират канала и да подстригват рекламодателите си по схемата от офлайн света. Няма универсална формула на успешното издание, но ето основните правила, които са важали винаги и правят разликата между първия “Плейбой” и “Ямбол днес”:

  • да се работи качествено и открито
  • да се следва вътрешно убеждение и морал
  • да се работи с мерак

В крайна сметка “цената” на “папагалите” по света значително спада, повишава се търсенето на истинско знание и средствата за “производство” на информация се демократизират. Рубриката “Аз, репортера” поглъща цялата телевизия, а “Аз, журналиста” се превръща от телевизия в рубрика. Има хляб за всички, стига да могат да мислят, а не само да могат да говорят. И за говорещите не е свършил света, има много таксита за каране, хем и публиката в тях гарантирано си плаща.

 

Tags: 6 Comments



socialist icons