Добре, хрумва ти някоя глупост и искаш да я споделиш с всичките си приятели. Мисълта е като пръднята, задържиш ли я – изчезва 
1. Можеш да я напишеш в едната социална мрежа, където ще я видят 10 от тях. Фейсбук стимулира и организира по-добре коментарите.
2. Можеш да я напишеш в другата мрежа, където ще я видят и останалите 10. Туйтър владее шерването, глупостта става част от фолклора и достига до някакво число непознати. Файдата е чисто морална, защото правиш оброт на мрежата, а не на себе си. Мартин Карбовски си купи А5-ца от чуждото нещастие, а ти се возиш на 204 с всички потни мъжаги в София.
3. Можеш да я фраснеш и в двете мрежи, ще стигне до всичките ти 20 приятели, като на 4 от тях ще им се повтори. Могат да те напсуват или да те филтрират по техен избор.
4. Можеш да я напишеш на блога си, където имаш контрол, но поради сложността на RSS технологията ще достигне до 4-5 от аверите ти, които не че нямат андроиди и айфони, просто не знаят как да ги ползват.
Изборът е сложен, драмата е голяма…
Tags: 5 Comments
