Talk to her

Нов елемент в офис културата са войс плъгините за icq и другите комуникатори. Колегите са ги усвоили ударно и прекарват часове наред да си обсъждат общи приказки като: коя холивудска комедия е хубава, как се били напили миналата година във Варна и как се колебаят на кой монитор да седнат – 15″ LCD на който са свикнали или 17″ LCD, който се води по-хубав. Съответно тези междуградски разговори са много емоционални и редовно избухват във викове и бурни смехове. Също се наслушвам и на мазнишки и безплодни свалки с мацки “имаш ли снимка… ооо, много си пораснала, станала си само за… ама на тази снимка си много облечена… имаш ли снимка само по епидермис”.

Нямам нищо против да си бърборят, но ги усещам през музиката в слушалките си и ми нарушават личното пространство. Тъпо е да говориш за лични неща в офиса.