Риъл фолк блус

Докато чаках на опашка в НБУ ме заговори приятно интересен субект. 30-32 годишна, висока колкото мен, микроскопично потниче, силиконови цици, огромни устни, червена коса до кръста и прецизно оформени задни части 🙂 Май беше някаква манекенка и/или фолк певица и май бях длъжен да я разпозная… еми сори ти за маркетинга, не живеем в един и същи филм.

Видях, че има яко опашка и се подготвих с книга от книжарницата. Кротко си четях, а тя беше някъде след мен, но явно не беше доволна от факта, че има (готин?) мъж наоколо, който не я удостоява със зяпане. Почна да щъка напред-назад до вратата, да размята коси и май не беше от срамежливите, защото дойде направо при мен да ме пита нещо си.

Била учила някъде, сега искала магистратура да записва. Еми браво, който учи, той ще сполучи, особено пък с това тяло… Не беше глупава, направо беше интелектуалка на фона на другите мъжемелачки от 4-ти тип. Аз обаче се дръпнах 1-2 крачки настрани… щото мацката миришеше на гадно. Не се съмнявам, че парфюмът й беше от 100 лева бутилчицата, но леко вплиташе мириз на газ и ми напомни как в 5-ти клас имаше епидемия на въшки и всички ни мажеха насилствено. Не, мерси, стой си сама на опашката.