Килим пада от тераса, музиканти си правят блогове

Докато килимът на съседката виси неспасяемо заплетен на дървото пред блока, още две стари кучета се впуснаха в персоналния интелектуален онанизъм, наречен блогване.

Res с Цвък и c_z с letters from the pyre, които не са най-новите вирчуъл места, но премихаха ембрионалния си период от 10 поста и вече си струва да бъдат проверявани.

Истинските музиканти имат една леко подмолна роля, млатят до полуда инструментите и така произвеждат нещо, което не разбират. После то се интерпретира до неузнаваемост, захранва с идеи и се преражда във всички останали изкуства, но принципът, който носи остава непроменен.

Така че и от музикантския блог няма да разбереш много, защото това не е вестник да ти обяснява като на малко дете. Тук играта е на по-високо ниво, далеч над смисъла на едно или друго изречение. Дори често е въпреки смисъла на изречението. Посерковците от списанията доказано не разбират играта и не се светкат откъде трябва да взаимстват теми за глупавите си обзори.

На другия полюс са блоговете с поезия. Много са и ги затварям веднага. Щом видя стих, значи някой се оплаква от някаква самота. Ако е нещо весело, щеше го напише в проза.