Възпявам електрическото тяло,

което си ме топли тази зима. В главните: Арнолд Шварценегер, Морган Фрийман, Мишел Пфайфър и печката “Диана”. Интересно кви сметки ще платим, щото са известни с КПД-то си, което е далеч от единицата и неестествено близко до нулата. Маслените радиаторчета са по-добри, но вече притежавам прекалено много вещи за живеещ под наем на 250 километра от тавана си. Все пак няма да е като при Студенофикация, където регулирах парното цяла година и накрая ми върнаха едни мизерни 20 лева.

Вживявам се в ролята на беден студент и безработен дизайнер, като държа “Диана”-та на “1” и ходя из къщи по блуза вместо по тениска. Почнах да се сещам и за едни терлици, които Баба ми изплете и никога не съм носил и незнайно как “Diesel” са откраднали някои елементи на дизайна им и сега ги праскат по тениските.

Халал да са им, аз си имам друга игра. Предпочитам да нямам толкова мангизи, но да си чета книжки, да си ходя на лекции и да си произвеждам непоносима музика. По-добре отколкото по 8 часа на ден да бачкам за някой задник, който да става все по-богат за сметка на моя труд и скъсани нерви.