Цената на парата

Имаме пункт под блока за вестници, та предаох 11 кила като си разчиствах квартирата. Забогатях с 78 стотинки, даже додадох 12 за левче. Тоя пункт е ебати кенефа, ама буквално, щото през средата му минава една тръба, дето отива право на клекалото на съседите отгоре. Стои една бабичка там и пише в една тетрадка колко е събрала и колко пара е дала. Стои уж там, ама цяла година я гледам как се е паркирала горе във входа на общия радиатор и гледа в празното.

Такива като малък много ги поздравявах, възрастни лелки и съседки, ама гледах ако има как да ги заобикалям. Сега ме изнервят и не мога да ги понасям. Поздравявам мойте си роднини и хазяите, хората за които ми пука. Поздравявах сина на хазяйката, щото е пич, а сестра й никога. Поне тя лесно се отличаваше от тълпата, единственото бабе с бейзболна шапка “NY”.

Интересно ми стана как преживяват «братя мангасарян» от улиците. Кашоните са на 5 стотинки и от къде намират толкоз много, 40 кила, че да си купят един хляб и една консерва копърка за 2 лева и да изкарат деня. Според ЕДНА ПРИЯТЕЛКА хубав дамски текстилен колан бил 30 лева. Значи тия «хора» 2 седмици ровят по 5 часа на ден в кофите за едно парче плат с надпис «billabong”.

Да даваш стотинки на процяците е меча услуга, но да носиш маркови дрехи под носа им е лицемерие. Да напишеш статия за парфюм “Prada” от 112 лв и да караш хората да си мечтаят за него е… фашизъм.

P.S.: текстилните колани били по 30 лева, а кожените по 60. Аз нищо не съм разбирал, но поне съм умеел да си измислям, а като цяло съм говорел пълни глупости… Трю, трю.