Платено съобщение

Днес бях на интервю при един печен австриец, който ме накара да му рисувам самолет с Photoshop и да го пораздвижа с Flash, като наблюдаваше кои шорткъти ползвам. После двамата правихме хакерски атаки над мрежата на хотела и накрая добарахме IP на което наистина пускаха нет. Поздрави ме за бързия видео стрийм в един от моите сайтове, бил го замерил предварително и качеството му се сторило много добро за 256kbit-a.

Оттам се заговорихме за видео и аудио редактиране и се похвалих, че ги разбирам понеже съм хоби музикант. Той се изкефи и пита за други хобита, на което споменах, че обичам да пиша и са ме публикували няколко пъти по пресата. Тука му дойде множко и помисли, че го мятам по върбите и трябваше бая подробно да обяснявам. Явно не беше срещал подобни многопрофилни агенти и в Австрия е достатъчно да разбираш от едно-единствено нещо за да си живееш спокойно живота. Както и да е, дано се върне оттам с предложение за сериозна цифра.

На прибиране хванах 604 и се возих на чисто ново автобусче, неосквернено с графити, с парно включено поне на “едно” и с LCD телевизор, на който вървяха реклами на новите филми на кино и видео. Добих представа кое заглавие да си дръпна и кои да избягвам да гледам. Неделя следобед движението е мъртвило, а падналия сняг е позкрил калта и боклука по улиците. София по центъра намязва на един доста нормален град. Почувствах се леко йевропейски.