Баба Йоца гледа

“ние високо кръжим…сещам се като живеехме в смолян..как си имахме къс земя, която нежно обгрижвахме..и тя ни даряваше с големи картофи. обаче ето на отскубнахме ги от корените и те странно как спихнаха.

не можахме да спипаме оня дибел, комунистически гъз – хазяина коит мръснишки подмени чувалите..дебилните му номера нямаха край..интересни опити имаше да убие прекрасната ни черна маца…не успя..но я запокити далеч..далеч в гората”

Човекът, от когото можем да си вземем бележка как се пише на тоя език е Иглика. Тя по принцип е художник и бюрократите-писатели може да ги мачка като пилета. Напрао с глас ми говори 🙂