Австрийският офис

това над скалата са борове

Се намира на адски живописно място. От едната страна е надвиснала огромна скална стена, а от другата минава реката и се виждат сателитните градчета. Казаха, че по тази скала се събирали много алпинисти, дори има специални малки отбивки по пътя направени да си паркират. Все надничам дали няма някой да падне и да се размаже наоколо.

Сградата е на 5 големи етажа, но фирмата е само 12-13 човека и половината стаи са празни. Около обедната почивка все някой се измъква по-рано и слиза долу в кухнята да понаготви нещо. Активно ни призовават да направим някоя българска манджа, но не гъмжа от идеи по въпроса. Без чубрица и домати от буркан не се сещам нищо.

Фирмата е на около 5 километра от града и всеки пътува с кола. Тези двете готините са на шефчетата, главния дизайнер Людвиг кара Голф Двойка, а системния администратор се оплаква как от 3 години изплаща едно Рено Клио от новите (16 бона общо) и му се била таковала таковата от вноски. Иля, който е мой набор руснак и бива бъзикан от всички, че има връзки с руската мафия, кара BMW 5-ца, но си призна че му било подарък и бил дал само 150 пара за австрийски номера. Кой знае кого са застреляли в тази кола, но аз не бих отказал да си я карам.

Около офиса няма нищо освен гора, една кравеферма с около 10 биоединици и малък женски манастир. Монахините не ги снимах много, щото дрънкат на немски и могат да почнат да ПРОКЛИНАТ и както ще се връщаме с тая несериозната фирма може да ни се случи всичко в Сърбия… Людвиг ни посъветва като видим пак монахините да поизвикаме „Алилуя, алилуя” и щели 10 минути да ни говорят нещо и да се кръстят.

Модата във фирмата е да се ползват по 2 монитора и всеки без секретарката си е наслагал по толкова. Людвиг гъзето е даже с триглава карта и е вързал 2 монитора и проектор. Мен ми дадоха едно старо 20” CRT да си завинтя към лаптопа и много бързо свикнах да зяпам и на двете места. То на хубавото лесно се навиква. Специално за Flash е супер, защото хвърлям timeline-a на малкия мониор и виждам тройно повече от работното поле.

Замислих се, ако бях останал да живея в Горна какво щях да правя и дали нямаше да работя за някой набързо забогатял търновски селяндур. Е, сигурно връзките на баща ми щяха да помгнат за 2-3 броя тиха и спокойна държавна работа, откъдето уверено да се издигам към битов алкохолик. Предпочитам да разчитам на собствените си сили и да общувам с печени, интелигентни, възпитани хора, каквито са шефа Андреас и всички от фирмата. В София тези хора са малко, а в Горна са доста рядко срещани. Аман от социални роботи, които се смятат за хора, дразнят ме.