Атака на кръчмите

Точно се прибрахме от пистата и Андреас се появи да ни води за по бира. Бирите се събраха около 5 големи и после минахме на куба либре-та, които нямах сили и концентрация да броя. Съдейки по днешния ми грандиозен махмурлук са били поне 4-5. Тримата само за алкохол изцоцахме около 300 евро фирмени пари, но пък се нашмулихме квалитетно.

Андреас дойде направо от летището по работни дрехи и омазан с грес. Той е авио инженер и като хоби ходи да ремонтира някакви летящи каруци тука из хангарите. Цялата събота оправяли нещо, което били счупили миналата седмица, май двигател. Подпитах го за любимата марка Rotorway и мнението му за тях беше доста лошо, не си заслужавало да си купиш сглобен техен хеликоптер за 60 000 евро и после само да береш ядове.

След първата кръчма ни заведе в някакво симпатично бобмарли/електро клубче и се заприказва с момче и момиче скейтъри на видима възраст около 20. Оказаха се бивши служители на фирмата и се похвалиха как дъщеря им следобеда спечелила детското състезание по ски. Изцъклих се като чух, че тя е на 14, а те са на 34-35, изглеждаха по-малди от мен. Момчето бил станал шеф на представителството на авиокомпания и къртел наистина големите кинти. Беше облечен от глава до пети с дрехи на DS, жена му също. Пиеше бира и поденсваше на електрото с небрежно изражение, все едно е последна година в училище.

Малко по-късно Андреас ме хвърли в тъч, като спомена, че началото на 90-те бил луднал по рейв музиката и дори бил ходил 2 пъти до Тайланд на партита. Баси, не очаквах това от 37 годишния си шеф. Обещах да го пораведа из софийските електронни „потайности” като е в БГ, сигурно ще му хареса, а и е издържлив на сериозно пиене.