Дюнер-конспирация

Вървя си аз Gallerie, главния тука магазин и излизам не откъм паметника, не отъм хотела, а на улицата със спирките. Понеже обаче гладна мечка дръмендбейс не танцует, влизам отсреща в една малка дюнерджийка при един гледащ самотно през прозореца арабин. Той се проясни до кюрд и се залафихме, тъй като скивам една чОшка се мъдри на пицата, а не исках да ми се подлюти смъртоносно битиенцето, раишли.

Пита ме отдека съм и като казах София се зарадва много. Жената отсреща на цигарите била българка и много се имали, въобще балканско братство отсекъде.

Почвам смело да хрупам пица и влизат три броя австрийки на средна възраст. Първата поздравява продавача и той сочи към мен. Тя казва “Ам здрасти, и аз съм от София”. В тоя момент втората австрийка се обръща изненадано и леко развалено “ама и аз съм от Софияяя”, а третата се оцъкля и добавя мрачно “Аз пък съм от Бургас”. Пада яко смях и оживление, понеже две от трите се знаели по физиономия и се поздравявали усърдно всеки ден на немски.

Изядох си парчето, казах им довиждане и се изнизах, но не пропуснах мъдро да си помисля “зи зинд @ всеки километър”. Ако закъсате в Инсбрук – търсете магазинчето за цигари на центъра. Или поне кюрда, той ще изпее всички клюки.