Про-падения
Супер тъпо е да кажеш на един блогър, че “имал попадения”. Така хем го похвалваш, хем му сереш у пазвата. Честният блог стриктно следва един ред на мисли, който авторът му проектира дълбоко от себе си върху страниците. Да похвалиш част от нещото е все едно да кажеш “Маце, очите и ушите са ти перфектни, за другите части нямам мнение”. Или го харесваш като цяло или не, take it or leave it.
Повечето лични сайтове съществуват, защото някой е имал нуждата/доброто желание нещо да сподели, а не да ти напълнят “с добри попадения” скучния следобед на раздрънкания служебен компютър. В противовес на родната медийна поквара при блоговете никой не се стреми да ти грабне вниманието и/или парите. Съответно и никой не се нуждае от твоето измъчено “браво”, напиши го на листче и си го запази. При тези сайтове всичко е много Искрено & много Лично, Пътеводна светлина липсва, а Дързостта и Красотата се случват още преди да сме ги осъзнали.