Спиридон Никифоров

Здравейте, да ви се представя, казвам се Спиридон Никифоров и съм уеб-сталкър. Аз съм като оня, дето уби Джон Ленън, само че нов модел. Харесвам си някой онлайн и се залепям за него. Чета за живота му, вторачвам се в снимките му, живея с чувствата му.. и в един момент нещо ме стяга за гърлото и започвам да го мразя. Осъзнавам колко повече от мен е и как той дори не знае за моето съществуване и вероятно не иска да знае. Имал си приятели, интересувал се от тях. Запълвам съм бил празнината в живота ми с емоциите от неговия, глупости на търкалета! Мразя го, мразя го, мразя го.

Мразя че живее в центъра, че е ходил командировка в Австрия, че има нормален живот и семейство, че блогът му се чете от доста хора и изкарва добри пари като дизайнер. Спокойно бере плодовете на своя труд, а мен никой не ме уважава и не се интересува как съм. Копелето има самочувствие, докато расови красавци като мен са принудени да стоят подтиснати и забравени в ъгъла на своето безхаберие. Писна ми толкова години да чакам да се осъществя, да гледам как селяндурите слизат на гарата и още с чантите в ръка постигат повече от мен. Вземат каквото ми се полага по право, защо всички забравиха за местожиителството и работодателите не наемат първо хората от Столицата?

Тежко ми е да стоя и да пиша това, докато Той вероятно е някъде навън с ЖЕНИ. Защо гадните кучки му пускат, а на мене не. Не ми е възможно да понеса това. Защо не ходих като Него казарма, да знам сега как се борави с пистолет и да го застрелям. Единственият ми ход е да се регистрирам 20 пъти на blogger и да покажа колко го мразя. Как отчаяно търся вниманието му и как искам да стана част от легендата nikcname.
Какво не бих дал, само да ми изпрати някой Негов скъсан мизризлив чорап, който да си гушкам и да душа самотните студени вечери. Защото обичам да хапвам анонимно чуждите огризки, вместо да направя нещо за себе си от свое име.