Името, Иванов, името

Към името си човек има супер специално отношение, един вид му е магическа думичка, обаче от прякора, който сам си е дал може доста да се научи. Такава концентрирана греяна са имената на групи. Нямам предвид младежките, техните имена са еднакво наивни в цял свят. Примерно в нашето училище имахме едни герои “Тангенс”…

Обаче сериозните естрадни формации буквално погледнати имат интересни имена, които почти без изключения са форма на бунт срещу Матрицата. Примерно: Феноменът, Обществен Враг, Мисир, Размазано, Горилли, Оазис, Вземи Онова, Банда кръвожадни копои, Сектата, Тъп Пънк, Без съмнение, Инструмент, Глухи Тонове, Лекарството и безброй други, знайни и незнайни. Ами дори само едната Полиция!

На български нямаме подобни смело кръстени неща, понеже нямаме подобни смели хора. Дори “Контрол” не биха се решили да се преименуват на “Космат гъс” или нещо подобно, там за/против каквото пеят.

Булгарплод страдаме от един криворазбран патриотизъм, който се смесва с общонародното овчедушие и избива в характерно самоподценяване. Юроде, с право се срамиш да се наречеш българин и разумно всячески го прикриваш, ама това си остава за твоя сметка. Чужденците не знаят нищо за турското робство и за “България на три морета” и бегло ги интересува. Не би било лошо да се присетим, че всъщност съществуваме.