Фото старини

По случай около първата годишнина на апауатчето ми, висша сила ме изпрати на сайт, където го сравняват с Mark II.

Разлика в качеството има, но е прекалено малка на фона на половин кило повече тежест и $3000 пара. Един дол дренки са като оптика и механика, само където сензорът на dSLR-a е с троен диагонал 😀 Вграденото ми NR яко съкс, но после така и така ги бутам на Photoshop и за секунди си разкарвам шума. Тежи ми само липсата на оптичен стабилизатор, но и не съм забелязал хубави снимки да стават “случайно” по кофти осветени места. Тва има остра нужда само ако си репортер или от сорта. Ако ми трябва да се заснеме нещо, ще си помъкна и статив.

Извод на поста: на хора, които като мен не умеят да снимат, не им трябва повече от полу-професионален цифров апарат. Хората, които знаят да снимат, също ще си направят снимката и с полу-професионален. 90% от едно изображение са идеята, другите 10% – техническото изпълнение.