Добре, че беше София

Пекохме си пиле и ме осени великата мисъл. Добре, че беше София, добре, че беше НБУ и проф. Желев, да ме научат на ум, на разум и на Паскал. Иначе щях само да се лутам между Долна и Горна Оряовица и накрая да се обадя на готиния белгиец да ме вземе в неговия завод да разфасовам месо. Щях да кълцам глави на пилета, на юрдечки, на овце и даже някой ден щяха да ме пуснат на кравите, дето идват със самолета от Белгия, развасоват се и пак излитат натам (май врътката му е с експортна субсидия от ЕС).

Да, ама не ми било това писано. Научих се на кумпютър да сядам, на Интернета, да си водя блог та чак торенти да свалям, и голям дизайнер станАх и билет да перфорирам разбрах как става, ама да бягаш от контролата е по-яко и здравословно било, така писаха по списанията, не е мое мнение сега.

Та благодаря ви, Столица-град и Столица-окръг, че, един вид, ме направихте човек и на вас мили столичани за оказаната подкрепа. Даже за двата грама оловото в дробовете ми благодаря, някой ден ще го извадя и ще си направя медальон от него, да си имам нещо за спомен. “Расте, но не снобее” ще ми го излеят да пише на него!