Завръщане в Сърбия
Чрез една класическа балада на Драгана Миркович 😀 Може да съм отраснал с Orbital и Ае, но това парче наистина ми харесва в този си вид – романтиката на презаписан VHS, високия бас, солата, елементарния “синтезаторен” акордеон, текста. Напомня за сбор на село в тъмните години на 80-те, вадят се пържолите, лютата ракия и секретните сръбски касети и се почват едни хепънинги… После майка ми кара на връщане, баща ми пиян на мотика е заспал, 4 пъти объркваме пътя и към сутринта се прибираме с поне 2 буркана ориз с месо натикани от любезните домакини.
На 1:51 парчето набира сила и всеки достатъчно зареден с амфети таксиджия се разчувства и скача на масата да изклати няколко кючека 🙂 Т’ва народната музика е голяма работа.
Моят Миркович фаворит е този:
[url=http://youtube.com/watch?v=-qLHPw0BMbg[/url]
Разбит икарус по селски път и опарцалявен плакат на девойката,в цикламена рокля.Циците и плавно се движат нагоре и надолу в такт с друсането на рейса и музиката,която си е пуснал шофьорът.Народна,разбира се.Мдам,спомени.
милееев, милев! пак сме назад. ти за итало-диското и индустрията в милано не разбра ли бре?! 🙂