Колкото по-далеч от България, толкова по-добре

Това е коментар на Христо Панталеев – Багера към тази тема, който прекопирам без грам негово позволение. Извод: този век авторските права са отживелица и е здравословно да се нарушават. Философски погледнато произведението не принадлежи автора си толкова, колкото авторът принадлежи на произведенията си. Ако не беше така кой би си мръднал пръста за без пари?

Тишо, глей ся: и тук не всички, които са започнали с квартални бакалници са направили в днешно време верига супермаркети. Идва Кауфланд и Била и малките бакалници умират. Както и всички, които навремето са прекарвали коли от Германия за да ги продадат у нас сега имат голяма верига автокъщи. Едва ли съотношението упели/неуспели автоджамбази е по-добро от 1:50. Имали са възможности, но са ги пропилели. Познавам един такъв мизерник, дето пред 10 г. вадеше доста пари по тоя начин, но сега бизнеса му е тотално умрял. Защото си въобразяваше, че ЗАВИНАГИ ще може да продава коли по този начин.

Второ: не всички хора са бизнесмени и могат да са такива. Е, добре е да можеш да си правиш сметката, но не всички го могат. На тях им остава да си продават труда. Ако си химик и тук ти плащат 400 лв., а в Германия за същия труд ти плащат 2500 евро не е много трудно да се сети човек кой се е преебал. Оставям настрани липсата на всякаква организация на труда у нас, идиотския градски транспорт в София, бруталните полицаи, мръсотията по улиците, шума, корупцията, повсеместната чалга (от която няма отърване) и какво ли не още. Берлин е град с 3 млн. население и от единия край до другия стигаш за 40-50 минути с градския транспорт, който почти никога не е претъпкан. Да не говорим за отношението между държавата и хората, дето живеят на нейната територия.
И като според тебе излиза, че България е някакъв рай за инвеститорите, то какви индустрии се развиха за последните 17 години. Започнахме ли да произвеждаме автомобили? Мотоциклети? Автобуси? Компютри? Някакви високотехнологични джаджи? Самолети? Сателити? Мобилни телефони?

Великите български бизнесмени са стигнали до нивото на дребен тръговец с изключително краткосрочни планове за печалба. Едва ли повече от 10% от големите фирми правят дългосрочни планове. Българския бизнес прави ужасяващи хотели по морето и се опитва да продава нискокачествени туристически услуги на нискокачествени (неплатежоспособни) западни туристи, да строи апартаменти и къщи нейде в Банско и да се опитва да ги продава на англичани, да прави сирене и да се опитва да го продава нейде в чужбина. Все още за върха на бизнеса са е смята да си направил кръчма или дискотека в Студентски град. Сега ако си химик, физик, инженер в областта на електрониката и комуникациите е ясно, че тук не можеш да се надяваш на кой знае каква реализация и професионално усъвършенстване. В това отношение- на развитие на високите технологии България не предлага почти нищо. В това отношение все още сме някаква провинция, която стои настрани от развития свят. Приличаме на бабите, дето са се сврели отстрани на пазара и дето се опитват да продават домашно вино, бутилирано в бутилки от минерална вода, връзки копър, набрани от двора, или кисело зеле в бидони. А като си отидат у тях мислят как да си продадат лозето за много пари на някой от града. И после тези пари ще се изпият и изядат, и пак ще се върнат в ъглите на пазара, дето пак ще продават вино в бутилки от минерална вода.

А за образованието не ми се говори. Изобщо не можеш да твърдиш, че да си завършил НБУ и Сорбоната е едно и също. Ако си решил да не се занимаваш със собствен бизнес е много по-добре да си продадеш труда на най-добра цена. И тази цена не е тук. Ако работиш в фирма нейде из Европа ще те осигуряват на пълната ти заплата (а не на една или две минимални като тук), ще си имаш гарантирания годишен платен отпуск, ще имаш болнични, нормални здравни услуги, ще ти плащат за извънреден труд ако оставаш след края на работното време (това в България никой не го прави!). Като отиваш на работа няма да се ръгаш в тъпкан автобус или да чакаш по половин час на задръстването на Орлов мост с колата. И никой няма да те уволни, щото баджанака на шефа е останал без работа и трябва да му се отвори местенце. Пък ако те уволнят заради това, ще ги съдереш в съда и следващите 5 години ще си изкараш на морето през лятото в България и в Кипър през зимата. И шефа няма да вика на подчинените “чиновнически парцуци”, да не говорим за други неща… И после да се чуди що хората напускат и да става все по-зъл и недоволен. И пак да си го изкарва на служителите.

И не обявявай: щом не си направил един милион в чужбина, то нищо не си направил. Ами има хора, дето са живели в чужбина много по-добре, отколкото повечето хора тук. И не са станали милионери. Причните- виж по-горе. България е иделаното място (все още) за чалгаджията, който е свикнал да прави каквото си иска (буквално), да си изхвърля боклуците от строежа в парка или близката горичка, да дига шум (чалга) и да се прави, че няма никой около него, да съсипва градските паркове, за да прави жилищни сгради там или още по-зле- дискотека или кръчма, да се прави на каубой с колата си както си иска по улиците и шосетата и никой да не му прави особен проблем. Бизнеса му (ако има такъв) е на принципа “прееби другарче”, да произвежда и продава боклуци-ментета. Такава личност на запад не може да оцелее. Ако не го приберат в затвора за каране с превишена скорост и неспазване на предимство, то ще го съдерат от глоби за нарушаване на тишината, а бизнес не може да започне, щото всъщност нищо не разбира от истински бизнес със стоки, които не са ментета. И аргументът му срещу живота на Запад е “че там няма никакъв купон”. Сякаш тая депресия с чалгарските дискотеки и простотии с колите е някакъв купон.

Трябва да кажа в края на краищата, че в България има хора, които правят бизнес като на Запад. Според мен проблемът е, че са малцинство, щото на мутраците бизнесмени не им изнася да има честни търговци. Но бъдещето принадлежи на европейския тип бизнес, а не на дребния и мизерен близкоизточен алъш-вериш. Въпрос на време е добрите да изплуват, но кой иска животът му да протече в чакане да се случи нещо хубаво?