Измислената демокрация
“в условия на демокрация не се очаква нещата да се случват отгоре-надолу, нали?!?” коментира Лидия Стайкова при Симон
Образованието и здравеопазването в държавата Б-я са тотален батак, защото за 16 г не се изгради система за вземане на адекватни решения. Корупцията не е толкова страшна, колкото Безхаберието. Здравната каса си пише софтуер от 4-5 години, който й е жизнено небходим, за да функционира. В България се прави софтуер за световни гиганти като HP, SAP, а няма кой да се организира нормален търг и да се оправи здравната каса. Българските програмисти ходят болни и псуват на майка правителството, които ги рекетира 200 лева всеки месец за неизправното си здравеопазване. Партиите не желаят да закопават държавата, защото ако всичко върви ще могат да крадат още повече, а просто нямат силите и акъла да променят нещо в положителна посока. Народа не слуша Държавата, Държавата не я ебе за народа. Всеки си копа неговата нива, а плодове никакви.
Ония с досиетата нямат мотивация да свършат нещо градивно, защото си знаят, че на следващите избори така и така ще им бият шута от постовете чрез протестен вот. Планират всичко краткосрочно и с оглед на внезапен политически ефект или лично-финансов интерес. Чиновниците съчиняват стратегии без да се допитат до никого, после изпълнявай и фалирай, после провали се стратегията шефе, ще напишем нова. Това е порочен кръг от който ние, работещите и трезво мислещите трябва да се отганизираме да излезем. Защото иначе ще теглим. По-конкретно ще живеем в бараки и ще го лапаме. Цял живот. Няма кой да ни го свърши това, никого не го е еня за нас след 20 години. Господ е българин, ама си е хвърлил паспорта коша и е взел гръцко гражданство (що мислиш спечелиха европейското тия куци коне).
Трябва да се работи за възстановяване на диалога Народ-Държава. Чрез неправителствени организации, мнения по конкретни теми и веднагически, отразени в медиите стачки. Защото политиците гледат само централните новини и ги е страх само от гласоподавателска тояга. Пък това с демокрацията е един тегав български филм с доста тъжен край. Работното му заглавие беше: “Кенефът на Европа”, после го смениха на нещо по-радостно.
