Още камъни в журналистическата градина
С удоволствие попадам на постове, надигащи вой срещу отколешния ми враг – словоблудните практики, познати и преподавани под името “журналистика”. Тази каста промишлено замърсява съзнанието ни, неусетно насажда евтини самозаблуди и рекламира грешни модели на поведение… или собствената си безмозъчност. Колко души щяха да се натискат да станат мутри, ако не знаеха от вестниците колко е богата една мутра?
“Тия хора, наричащи се “журналисти”, са всичко друго, но не журналисти. Огромната част от тях са просто… “слуги”, играещи ролята на “пера на повикване”, или пък са… “съвест под наем”. Те са способни на всичко, за да вегетират в тази ужасна среда, която съществува в нашите “свободни медии”. Голямата част от тях са подмазвачи, блюдолизци, изтривалки и какво ли не още. Огромната част от тях пък са наплашени и малодушни хора, които треперят пред силните на деня или просто пред… “главните редактори”-деспоти. Изобщо не се цени “творческата индивидуалност” на младите журналисти, а се упражнява върху тях такъв диктат, че лесно ги обезличават. И затова всички пишат еднакво безизразно и безхарактерно.”
“Журналистите зависят от благоволението и благоразположението на Биг Боса. От всяка негова дума и телодвижение. От полъха на неговите капризи. От повея на неговите желания. От писъка на неговите прищевки. От крясъка на неговите мании и маниакалности. От трясъка на неговите страсти и пристрастрия. От амплитудата на неговата мнителност и подозрителност. От неговото здраве – физическо и душевно. От неговите истерии. От неговата история. От неговите грехове, комплекси и кошмари. От неговите сънища. От виното, което е пил снощи. От профила на неговите сексуални особености. От това дали се е събудил в своя замък при своята кифлоподобна благоверна; или в гиздавото мезонетче, което е подарил на официалната си любовница; или в квартирата на поредната невръстна репортерка, към която питае бистри бащински чувства.”пише Велислава Дърева
“Десет години в професията ми трябваха да разбера, че детската ми мечта да стана журналист е била най- глупавото нещо в живота ми. Когато започнах, бях нахъсена наивна млада репортерка, пълна с илюзии. Сега съм обезверена вестникарска писачка, която истински ненавижда т.нар журналистика. Как хората не разбраха, че истинска журналистика в България НЯМА! Това е мръсен , нископлатен и неблагодарен труд. Съжалявам 20 годишните, които започват работа в медия. Ама истински!”
коментира после helli
П.С.: Обезверените вестникарски писачки и напористите руси репортерки могат без притеснение да ме адват на icq 😀 Утешавам качествено 😀
П.С. 2: Теди Спермопийска се казвала Маги Желязкова
