Елементи на тротоарната етика

В замяна очаквам да не ми бъде вандалствано над колата. Останах си с очакванията 🙂

– Не слагам знак за паркиране за инвалид на кола за 100 000 лв.

– Не оставям катаджийска палка на таблото и не се опитвам да се възползвам от права, които никой закон не ми дава

– Не си вадя на чуждо име разрешително по местоживеене или менте пресниман талон (а май трябва)

– Не паркирам пред гаражи, освен ако не съм “от махалата” и съм убеден, че не се ползват. Всички лични гаражи в центъра имат надписи “ПАРКИРАНЕТО СТРОГО ЗАБРАНЕНО”, а половината са пълни с Москвичи, дето не са палени откакто дойде Демокрацията. По-крещящата и обемиста табела е знак, че гаража се ползва повече и собственика е по-загрижен да успее да изкара сутрин 🙂

– За всеки случай оставям бележка с телефона си на предното стъкло, само веджъж са ми звъняли, някой от блока да ме напсува. Преместих колата и хвърлях по един поглед – никой не спря на освободеното място

– Улиците и тротоарите са общинска, а не съседска собственост и логичното продължение на нечий двор. Данъкоплатците са еднакво равни пред Закона, независимо от месторождение, цвят на кожата и степен на озлобление. Лудниците са избрания дом за лудите, не градовете.

По-тъпа версия на картинката 🙂