Дебатите в интернет не са в центъра на обществения живот

Осигурявайки за първи път възможност за директен и независим от конкретни опосредяващи институции излаз в публичността, както и за свободно самопредставяне и диалог с публиката, персоналните страници и блоговете се превръщат във феномен със значителен културен и политически потенциал. Едни от основните ефекти от присъствието му в мрежата са увеличените възможности за индивидуализация, за гъвкаво търсене на позиции в света. Налице е нов вид публичност.

Друг обаче е въпросът доколко тази публичност е ефективна и наистина алтернативна. Създадените през последните години прекалено високи очаквания към блоговете (не на последно място от самото им бурно разрастване в интернет) твърде често не се оправдават при конкретно навлизане в този иначе разнообразен комуникационен терен. В България засега виртуалната публичност е твърде маргинална. Важните дневни редове, засягащи теми от обществен интерес, продължават да се налагат не със средствата на мрежата и не в нея. В българския интернет е налице доминиращ анархизъм и рядко се достига до нещо конкретно чрез мрежови активности. Дебатите в интернет, независимо от тяхната активност, не са в центъра на обществения живот. В крайна сметка засега виртуалната публичност се разгръща като един сложен, множествен феномен, който като цяло по-скоро се изправя пред многобройни вътрешни проблеми, отколкото предлага действителни решения за преодоляване на кризата на класическата публичност.

…Така блогосферата не успява да избегне една от болестите на общуването в интернет: силното автотематизиране на комуникацията. В това отношение онлайн средата директно заимства модели от света на офлайн медиите.

Орлин Спасов ме е цитирал в някаква статия. Не е интересна и не предлага решения, но е хубаво хората да ме цитират по-често 😀 😀