Анатомия на политическата кратуна
Ползата от протестите “около Странджа” остана за самите протестиращи. Малко хаотично, малко без кауза, но младите хора се сетиха, че съществуват. И че няма кой да им защити интереса. Понеже такива като нас не гласуват, Държавата тотално ни беше отсвирила. Джоби и арестува където ни срещне, приватизира ни градинките и велоалеите, конфискува ни компютрите и най-лошото, ни се смее и подиграва в лицето. Много е кофти да ти се смее някой, който си взема заплатката от твоите данъци, а пътят напред е покрит с тонове некадърност. Станахме жертва на собствената си апатия и Ушевците и бюрократите ни поробиха. Добре дошли в Банания.
В мозъка на политика има общо две клетки. Едната мисли къде какво може да се открадне, другата изчислява как могат да се вземат гласове. Гласовете също са форма на кражба, печелят се с обещаване на неща, които после не се вършат. След като нямаме милионите, за да си купим “политическа подкрепа”, остава да въздействаме по втората верига. Пoлитиците и избирателите говорят на различни езици. Колкото и митинга да си организираме (нали сме организирана престъпност), няма да имат толкова ефект, колкото ако един млад човек се изправи в “Панорама” по Канал 1 и каже “призовавам да не се гласува за БСП, защото копоите на Румен Петков ме биха”. Дали ще звъннат на Румбата до 30 секунди? Или направо ще му напишат SMS-ът на смъртта, “от Понеделник…”
Кучето не разбира от мирни демонстрации, но пък е магистър по въпросите на тоягата.
Призиви за негласуване.. от млад човек.. Хах. При тази патриархална култура тип “не си ми на годините, за да…”? Съмнително.
Колкото до еко темата – поздрав с това парче.
На мен все пак ми се струва, че има полза и от мирните протести. Доста разбунихме духовете. Действията на МВР доказаха, че сме стреснали властите. Значи все пак има как да ги стреснем^^