Инфлация при… информацията

Въпреки приятанта изненада с блога на Румен Петков, тажседмичния “Капитал” #35 ми се стори бая… тънък и го обърнах за има-няма 2 часа. А трябваше да ми остане нещо и за утре.. и Лайт-а за тоалетната…

Има 2 хипотези, една е, че рязко съм се научил да чета по-бързо, а другата – обемът на текстовете е спаднал. Залагам на втората. Основното тяло е само 32 страници, от които 50% са картинки и реклама. Значи 16. “Компании без пазари” държи фронта с 52(26), а “К3” добавя още някоя, но бая ме дразни с колонката “как най-учтиво да пръднем на бизнес вечеря” и лепнещите от комплименти очерци за бизнесмените на първа страница. Защо критикуваш Румен Петков, а да “даваш микрофона” на някой овчар да се изкара Майка Тереза на предприемачеството. Т’ва за мен са двойни стандарти, ако Румбата “непринудено” разкаже за МВР, ще излезе, че престъпноста е преборена, а пенсионерите тичат и скачат с букети цветя по улиците.

За “тънката талия” на броевете напоследък сигурно има съвсем логична причина. Лято е, отпускарски сезон, личния състав е разпръснат да разследва незаконното строителство в Горна Речка и настроенията за местните избори в Пирдоп. Но един вестник е и стока и за да си държи цената (2 лева) толкова години, би трябвало да режат от нещо. Щото журнаглистите искат пари, Леля Цочка чистачката, и тя иска повишение, и Майстора на лимузината на Шефа и той все недоволен… инфлация батко.