Respect: Георги Марков
“…Другарката, нека я наречем Иванова, е комунист от времето на войната, с огромен актив, завършил с адски изтезания в полицията и смъртна присъда, чието изпълнение само краят на войната предотвратява. Мисля, че тя е един от най-силните и непреклонни идеалисти, които съм срещал през живота си. Фанатизирано убедена, че идеалите, на които се бе посветила, й дават право да не приема компромиси, да изисква от всички това, което изисква от себе си, разбира се, я поставиха в непрекъснати конфликти с партията и идеологията, което доведе до постепенното й снемане от всички постове, та чак до лишаването й от работа. Но удивително непреклонна, тя не се предаде. И докато нейните бивши другари са видни министри и членове на ЦК, тя живее в пълна изолация, забравена и пренебрегната, обичана от малцината, които все още я познават. И ето случая, достоен за перото на Франц Кафка: една вечер, когато тя, болна , с остри последствия от раните си в полицията, които възрастта все по-болезнено подчертава, лежи самотна у дома си, внезапно на вратата се почуква и вътре влиза възрастно човече на около 70 години, което любезно пита: „Извинете, не ме ли познахте?“ Иванова поклаща отрицателно глава. „Как, не ме ли помните – възкликва посетителят. – Аз съм съдията, който ви осъди на смърт….“
“Революцията изяжда децата си”, са забелязали французите след тяхната и са били прави.
Комунистите изядоха желанието за живот на хората.
Виждам, че коментарите се свеждат до добре познатата истина, че революциите изяждат децата си. Като видях снимката на Георги Марков, аз пък се замислих, а какво направи българската демокрация със своите бащи? Защо Георги Марков, безспорно един изключително достоен българин, е почти забравен? Много ми е люботипно да прочета вашето мнение г-н Милев по този въпрос. Задавали ли сте си го? Питам ви вас, един от малцината, който не го е забравил окончателно. Но и вие използвате неговото творчество да докажете нещо, а не за да подчертаете неговата ценност. Пиша всичко товаъ защото съвсем скоро на 11 септември е годишнина от неговото убийство. Не е кръгла годишнина (29 години), но съм сигурем, че обществото ни отново ще я подмине, както много други годишнини в миналото и то кръгли. Та това отношение към бащите на българската демокрация също е много симптоматично за ткова какво представлява тя. Както и отношението на революцията към нейните деца, за това какво представлява тя самата.
Марков е забравен, защото е писал за комунизма като вътрешен човек – т.е. за да го разбереш напълно трябва да си виждал комунизма, да си го преживял.
За себе си не мога да кажа такова нещо, защото нямам много спомени от онова време – за мене есетата на Марков не са потресаващи и разкриващи, а просто описващи една отминала епоха, която не е по-различна за мене от всяка друга част от историята.
…
единият ми дядо – чист комунист – погубен по идентичен начин / причини в началото на 70-те
другият ми дядо – “капиталист” по техните понятия – в лагер в Ловеч …
ето така
не мога да забравя това време и тези бели, които натвориха и тази мъка, която причиниха
Георги Марков бе една от многото жертви …
Респект за Bruce, че повдига темата!
@Anonymous
мерси, че ми казахте за годишнината, ще гледам на 11-ти да пусна пост, с който да я отбележим.
не знам дали използвам творчеството му за да докажа нещо, според вас какво точно искам да докажа? коментарът ми е само от една дума “respect”, останалото може би съм го премълчал и всеки по свой начин може да си го тълкува. кажете как го разбирате и аз ще ви кажа какво съм имал предвид.
всяко семейство е дало жертви на варварския комунистически режим, заради паметта на тези хора не трябва да си заравяме главата в пясъка и да си слагаме розовите очила. кръвта се помни, дали е на чичо ми или на шведския турист – все тая
Когато казах, че използвате Георги Марков, за да докажете нещо не съм искал да ви укоря. Той е писал тези текстове именно да ги използваме и да не забравяме това, за което той пише. Имах предвид, че освен това трябва да отдадем почит на един достоен българин, на един човек с мъжествено гражданско поведение. А това е което демокрацията и хората, които уж милеят за нея не направиха през тези вече почти 18 години. Питам се, защо стана така. И ми се струва, че този факт е симптоматичен както за нашата демокрация, така и за хората, на които ние поверихме да ни поведат към нея. И които пропуснаха да превърнат този ценен и рядък пример в нашето минало в част от митологията (не е точна думата) на демокрацията, в част от ценностната система на съвременния българин и гражданин. Всъщност Георги Марков е прободен с прословутия чадър, на моста Ватерло, на 7 септември (рождения ден на Тодор Живков, като подарък на ДС към техния бос), но умира няколко дни по късно на 11 септември.