До Сан Стефано и назад

Няма какво да се лъжем, телевизията е единствената медия в България, пък всички останали – вестници, блогове, театри, поети с китари – сме като ловна дружинка, тичаща пред Американската армия. Даже последната Мис България нямам представа коя е, ако не я дават по предавания, значи няма да пишат за нея и по списанията и си остава една Нула с коронка на главата.

Тъмната страна на тази медия е, че е еднопосочна и се превърнала в основен инструмент за проекция на Властта. Телевизията с ентусиазъм и напълно безплатно ще ти покаже къде са най-тучните зелени ливади, но няма да ти каже, че си овца и трябва да мине малко време, щателно да се угоиш и да бъдеш заколен. Дебелото заоблено стъкло е решетката на твоя затвор, но и малко прозорче, през което се вижда една Приказка. Утопия, клоунада, фантазия, толкова пространна, че не можем да я осмислим, но толкова хубава, че й прощаваме всяка неистина.