Творческо-технически проблеми

Lyd: “Всеки творец в известна степен пресъздава неврозите си. И аз го правя. Когато четеш блога ми, разбираш кои са някои от важните ми неразрешени въпроси, защото се връщам към тях.

Не мисля че всеки творец е нелечимо луд, противно на обичайното мнение. Мисля че различните творци изразяват несъзнателно степента си на зрелост. Ако проследиш творчеството им, можеш да проследиш израстването на някои, както и да наблюдаваш зациклянето в собствените нерешени проблеми на други.

Ето как изучаването на биографията на твореца може да хвърли светлина върху творбите му и обратно. А от своя страна почитателите на творбата виждат / чуват в нея толкова колкото могат, в зависимост от степента на собственото си израстване.”

Тук удряме в една голяма дилема. Творецът е дете, което търси, опипва дъното, провокира, разбира и експериментира със света. Но с течение на времето средата го задушава, “българската действителност” го смазва, опитал е “всички манджи в пицарията” и не му остава нищо, освен да спре да търси и да порасне. Да бъде скучен, тъжен, редови индивид, който е принуден да носи последствията от собствените си действия. Вместо раница с мечти да има ипотека, да не изневерява на жена си с първата срещната и от сорта.

Творческите професии изпитваме огромен страх от порасването и се стараем всячески да го забавим. Щото станем ли сериозни, ще спрат да ни ръкопляскат. И ще дойдат 18-годишните хлапаци и ще оберат всичката слава и пари, защото вместо ишиас и умора имат хъс и желание да се докажат. Творческото себелюбие не допуска днес да си #1 в класацията, а утре да караш такси или да лепиш плочки като нормален човек. И тук идва изпитаната рецепта – саморазрушението. Филмът “Дълга бяла линия”, партита до сутринта и оттам направо на работа, безрасъдно каране в насрещното или фанатичен алпинизъм без обезопасяващо въже. Насилие, жестокост, крайност към себе си и околните. Погледът на героя, пълен с “имаше ли смисъл” в “Ах, този Джаз”. Израсването не води до нищо добро. Ако се излекуваш от лудостта ще загубиш себе си.

You may also like...

16 Responses

  1. nname says:

    батко, потресен съм, той продаде ЛЕЙБЪЛА! [сълза]

  2. lyd says:

    Не е точно така 🙂 Зависи как растеш. Истинският растеж предполага развитие. В този смисъл колкото повече растеш, толкова по-креативен ставаш. Но да, твърде много хора “растат” като се приспособяват към сивотата и се превръщат в чичковци. Това е стереотипът, който плаши хората към които се причисляваш. А може и иначе … ако ти стиска, де 🙂

  3. lyd says:

    Не е зaдължително средата да те смаже. Това е удобно извинение за тези, на които не достига енергия

  4. bobby marinoff says:

    Не го докарваш това разсъждение. Този коментар важи за изкуство, не за уеб дизайн или реклама.

    Задължително за един творец е да се развива. Но докато развитието на другите професии е да се вкараш в релси развитието в изкуството се състои в това да поемеш в посока, в която никой преди теб не е поемал (твоя собствена посока) и да стигнеш възможно най-далече. По този начин и изкуството ти ще е различно от нещата правени преди.

    Много творци губят чара си, това заради което са станали известни, в опити да се развият. (Корн, примерно – първите 2 албума са размазващи, вторите два стават и третите два са за боклука). В музиката особено, това става постоянно.

    В литературата не е така примерно – малко автори остават в историята с първата си книга. Даже от литературата можеш да добиеш най-добре представа какво представлява развитието на твореца. Примерно хвани някой от ранните романи на Стивън Кинг, “Гняв” примерно и после “Сиянието”. Един е автора, но във втората книга е много по уверен и стила е много по-усъвършенстван.

    + Има различни вкусове. Някои хора предпочитат утвърдени произведения, други искат нещо съвсем ново. Ако автора е добър и първата и последната книга да хванеш, все ще са добри, просто втората ще е по-зряла.

    Като “Две димящи Дула” и “Гепи”. “Гепи” е по зрял като филм, Гай Ричи е по уверен и и способен, в Две димящи Дула” пък е по луд и експериментира повече, но и двата филма са яки.

  5. nname says:

    еми пич, стивън кинг е алкохолик и наркоман, от 20 години се смазва и е много зле със здравето в момента

    от гледна точка на личната зрялост е много зле, питай жена му

    @lyd: вили казасян ли стана креативен или васко кеца? “дъртия творец” само повтаря като латерна това, което е измислил на младини, да по-уверено и професионално го повтаря. примери колкото искаш.

    вземи спилбърг – уникалено добър е, но филмите му са еднакви. взема различни сценарии и ги снима в по един начин в еднакво настроение

  6. niks says:

    тук анализите са прекалено задълбочени, за да се включа и аз адекватно… затова само ще отбележа, че сравненията “вместо ишиас и умора имат хъс и желание ” и “вместо раница с мечти да има ипотека” са мега яки и мега на място… а и ми се струват много близки до реалността, макар все още да нямам ипотека или ишиас (ама кви са тия болки в кръста, така и не мога да разбера, дееба скапаните офис столове)

  7. bobby marinoff says:

    nname, Стивън Кинг в момента е на 60 и след като миналия месец излезе романът му Duma Key, вече е единствения човек в света с 30 романа, които са оглавявали класацията на “New York Times”. До какво те води този факт? Първо, на хората явно не им е станало скучно от историите му и щом не им е писнало явно има някакво развитие….
    Второ, човек може да напише над сто книги и отново да има какво ново да създаде.

    А относно това, че е наркоман –
    “Откога да си велик артист не е достатъчно добро оправдание, за да не ти викат наркоман?” Сеш ли се на кой е тоя цитат? Ако не, попрегледай малко старите постове.

    П.П. Защо се правиш на голям капацитет?

  8. nname says:

    не си прочел основната идея на този пост, а се правиш на капацитет

    гледай документалката за стивън кинг и тогава говори

    “от гледна точка на личната зрялост е много зле, питай жена му”

    баща ти ако не е бил пияница, по-добре не коментирай, щото няма да си наясно колко е лошо това в семеен план

  9. baba wi . dosewa says:

    winagi sam namirala za twarde nemarliwo i prosta6ko ( neka6erno ako triabwa da sme to4ni no towa edwa li wi gowri ne6to ) da wadi6 elementi ot ne4ii li4en jiwot w publi4noto prostranstwo- nezawisimo dali podkrepia / oprowergawa teza ili samo razmestwa akcenti i mati h20… NNAME..

    i kato sm po4nala da izraziawam mnenia
    statiikata e mnogo na miasto izdarjana
    no zaglawieto na bloga
    -4udowi6tno tapo e
    se se 4udeh dali ne e opit za perpetumobilira6t 4eren pr
    ama ideiata e e po tapa i ot zaglawieto nali
    taka 4e” are nema nujda” kakto kazwa6e 1 priatel ..
    ina4e
    wse se 4udeh
    koga nai setne izpod laka na nelepo wihre6tata se “underground cultUra ” 6te iizbiat balkanskite 6tampi i i so4ni neokosturica elemnti ama 4ak pa tocowa ne go o4akwah dori” bira i 6kembe bih” preglatnala po dobre … no towa edwa li 6te wpe4atli krastitelia na bloga – 4uwala sam 4e niakoi po tolup4esti indiwidi o6te ne wkliu4wat 4e na wulgarnostta i ki4a w slowesnia stil i wiziata ne se gleda we4e sas sa6toto oko kakto w parwite zlatonosni godini na demokraciata m to 1 si baba znae … pp mnogo me marzi da slagam zapetaiki nadiawam se ne ste drebnawi za6toto az ne sam punkrtualna
    PUK

  10. nname says:

    знам какво е “кашер”, благодаря за обидата. а ти знаеш ли как да си подкараш кирилица?

  11. bobby marinoff says:

    Прочетох идеята на поста, както ти казваш. Просто не си прав.
    + чел съм биографията му и достатъчно книги за да се изказвам. Не виждам какво общо има това, че е “наркоман” с това дали творчеството му търпи развитие и дали това развитие е положително.

  12. nname says:

    няма общо с кариерата. но за семейството и близките, както и за него самия има значение дали е алкохолнo зависим и как точно си е пропилял живота.

    във филма им се извиняваше, че не бил бащата, който искал да бъде…

  13. bobby says:

    Вече не разбирам какво имаш предвид.
    Все едно де, исках да кажа, че човека е постигнал нещо, не е само копирал старите хорър филми и комикси от детството си. За зависимостта си – той казва в автобиографията си, че много от злодеите в книгите му са нейно олицетворение. Иначе в момента е чист. Поне така казва, де. Да си е пропилял живота – не мисля.

    Но това, на което тряяше да наблегна е, че е тъпо в един пост да се възмущаваш, че наричат някаква певица “наркоманка” и в следващия да наричаш Стивън Кинг така. Отгоре на всичко първия от тия двата поста завършва с цитат на Кинг.

    Иначе, пич си. радват ме нещата, които пишеш и т.н. но се изказваш неподготвен. Това е.

  14. nname.org says:

    голем си досадник, айде стига коментира по тая тема

  15. angel says:

    mnogo dobre kazano 6 za napisanoto napalno sam saglasen osobenno s tova nakraq za6toto po ne6tastno ste4enie na obstoqtelstvata jiveq v gartsiq ama mnogo e zle tuka 4estno palna selqniq prostotiq oligofreniq mnoooogo sa zadrasteni vizantiiitsite

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *