Селянинът с вратовръзка
“На тринадесет набедения селски итилигент вече си е повярвал, че е нещо повече от останалите представители на своята класа и изпитва нескрито презрение към другите, както той вече ги нарича „прости селяни”. Придобил е вече всички криворазбрани добродетели на социалната прослойка от която произхожда: той е стистнат скъперник, но се афишира пред всички като пестелив, той двуличен – но пред теб се заявява като „точен”, сервилен е пред по–силните от него и жесток към по-слабите, безумно удоволствие му достявя хорското нещастие, способен е да го колекционира и умира от кеф, когато има възможност да го сподели с някой.”
“Още тук искам дебело да подчертая за професионалното развитие на набедения селски интелигент има само два пътя: постъпва в гръцка фирма, където успява да се издигне много бързо и другия вариант постъпва в негръцка фирма, където така и не успяват да го оценят. “
Доста добре се разпознавам в горното описание, остава да напусна и да си пробвам късмета в гръцка фирма 😉
Цитатът е от монументалния труд:
Бруталната селска пръчка във фирмата – как да се справим с нея?
За финал авторът сам си отговаря:
Най-големия страх на СОФИЙСКИЯ СТОЛИЧЕН интелигент е, че другите хора са същите, като нега и притежават същите долни и мерзки помисли и страсти затова е постояно настръхнал и се оглежда в кой да забие отровните си пожълтели зъби. Осъкатения му ум не може да разбере, че хората са различни, израстнали в различна среда с различно възпитание, с различни ценности. За него всички хора се движат по неговите ценности. Неспособен е да слезне от своята камбанария и да погледне от гледната точка на другия.
Няма как да не се съглася.Това да си софийски “интелектуалец” е диагноза небивала по своята трагедия.