Блог или медия?
Всеки сайт, който се позастои във времето и позаиграе в обема, стига до повече хора и нов етап на развитие – “медия”.Медията има ясно определено име и адрес, редовни читатели, още по-редовни тролове, периодичност и авторитет (стига в него да са писани истини, а не рекламни/SЕО послания). На нея се разчита да информира и да е глътка въздух в електронната медийна помия, която ни залива отвсякъде (Любо от “Те” на всеки километър).
Блоговете са нещо уникално, защото се явяват пресечна точка на вътрешния и външния свят. Някой беше писал за последната БДЖ трагедия и познаваше една от жертвите. Първо лице, единствено число, тук и сега, защото МЕ касае. Журналистите пишат все едно са горе на в. Ботев и гледат през телескоп – “България бе доограбена само за 3 години със силна отборна игра на комунистите и турците”. А блогърите пишат: “щеше да има градина за детето ми, ако данъците ми не потъваха в пясъка. идва ми да хвана павето”. Нас, блогърите ни ебе, а журналистите са на заплата. На блогърите-журналисти пък хич не им е леко, лесно остават и без работа, и без принципи.
Блог е определение за технология, която може да се позва по безброй начини:
Категория лични
най-често се фокусира върху битово-личните преживявания на “героя”. “От няколко седмици краката ми смърдят супер много, в безизходица съм”. Тази информация е силно значима за автора, както и за близкия му кръг приятели, които биха имали неблагоразумието да го поканят на гости и да им осмърди живота. “Дай да ти дам някакви чехли?” – “По-добре да не се събувам, нали писах”. Ничий живот обаче не е достатъчно пъстър, затова силните блогове от този тип, се получават, когато “авторът” е измислена личност, реална пародирана, или реална със степен на фикция и доокрасяване на фактите. Литературно се доближават до романите, където главният герой е truly yours самия писател, ама несъвсем 🙂
Категория обществени
са микромедиите, които служат вярно на общия интерес и са логичната еволюция на личните дневници. Егото на автора е минимализирано, езикът сдържан, а географските и времевите граници на тематиката са значително по-широки. В българоезичните има една главна тема, над която надали някой е пропуснал да поразсъждава – как стана така, че от велика империя станахме кенефа на Европа. Предимството на този тип блогове е, че лесно могат да се агрегират и статиите от тях да попаднат на десетки други сайтове, защото не разчитат на контекст и не носят връзка с предишни публикации на автора. Уважавани сайтове от тази категория са E-vestnik, Комитата и маркетинговия гуру Локал
Категория ХоРеМаг
или смесени са такива като моя, където лесно могат да бъдат забелязани пеещи цигани, видински рокаджии и разтърсващи прозрения за Живота и Смъртта на една и съща страница. Прото, като по-умен си има 2 RSS-a и е въвел разделение на небрежна лична колонка и главна “обществена” колона. Това е бая важно за примерно портала “Пещера днес”, който иска да открадне контент със сериозни новини и мъдрост, а не 20 поредни снимки на беззъбата му баба.
Всеки сам си носи кръста, но е хубаво да знае накъде е тръгнал.
Благодаря за ласкавата оценка. Само като добавка да кажа, че започнах да пиша блог защото обичам да досаждам на приятелите си с разсъждения по обществени теми, които започнах да записвам, за да не се повтарям… Микромедия … йееееее! 10х!
политблоговете къде ги слагаш?
те отделна категория ли са Ели не?
Искрено и лично 🙂
Май само за чорапите не съм си писал у блога
oт Norman :
A мене много ме отвращават тия с платените блогове, не че много им плащат де, но тия само прокарват пошлости и се опитват да покваряват хората. Но пък триебва да се отчита факта, че такива блог-автори не стават за нищо друго,а триебва да бъдат пратени да полагат,тежък физически обществено полезен труд ; има си и други, които просто са си болни шизофреници,хора с умствени и психични разстройства, с теле-маниакалности, на тех нито некой им плаща, нито те си дават сметка какво вършат…но са лесно разпознаваеми и имат влияние само сред хора със същите симптоми. Примерно така наречените шизо-журналисти, дори ниемат никакво влияние и затова им се налага да си пишат коментарите под глупостите, като си създават още десетки никове и имитират оживление. Аз можем да ти дадем конкретни примери, но ти щом си написал тая статия, съм убеден, че също ги различаваш.
БЛОГЪРИТЕ НА САПУН !
Ех, много простично и хубаво казано. Много!
политблоговете, както и “личните” блогове на политици, видни общественици (пр Вени Марковски), учени и фирми са от категприята на медиите
всеки, който гледа да те ебне е медия 🙂
Не забравяйте и това: официалната журналистика публикува САМО такива материали, за които със сигурностсе знае, че няма да разгневят прес- центъра на Министреския съвет.
Повярвайте ми, аз знам за какво говоря, защото (освен всичко друго) от четвърт век съм и журналист на свободна практика.
*пищи на умряло*
Само не пиши за чорапи – моля те… ще изтърсиш нещо в твой стил и повече няма да мога да погледна чорап.
🙂
*закача се*
Разнообразието на блоговете е нещо крайно чудесно и както виждаме всички, блоговете се развиат, стават популярни и вървят напред. 🙂
Абе, къде е батко? (в цялата тая категоризация)
от Norman:
Ето една малка представителна извадка от таргета на изтъкнатите шизо-журналисти Енея и Апостол Апостолов.
Ще триебва да ви гърмим, че сте много безинтересни и тъпи, и ниема да е лошо блоговете ви да се покрият с черен креп и стотици коментари жалейки. Така ще се увековечите и първи ще влезете ъв “града на Мъртвите”…как може да ниема обособен блогърски гробищен парк, много ми е чудно?!
Айде, ниема време, пишете си епитафиите, казах!
Буооох, повръща ми се вече от такива мъртваци.
БЛОГЪРИТЕ НА САПУН !
първия официално мъртъв блогЕр е Morgan, момчето дето пипна елфонтана на Славейков (управителя на пазара го осъдиха 1 г условно по тоя повод)
Има и още един тип блогове (като моя) които комбинират налудничавите идеи на автора (било то музика или шантави теории в стил “дървен философ”) в който той убеждава случайно минаващи читатели. Също така и депресирани размисли на автора които няма личен живот и прекарва твърде много време пред компютъра, както и post-ове (с лейбъл THC Powered) писани в не дотам трезво състояние 🙂
Блогът – опасна сила майчина!:)
ХореМаговете ме влекат мен най-вече. Щото общественост, общественост, но някой и друг свеж пост за смрадливи крака винаги носи радост – дали защото твоите собствени крака не смърдят или защото смърдят, но знаеш, че не си сам…