Газ срещу Гъз

Имало едно време едино момче, баща му голям пост имал и много приятели, потърсил му някаква работа. Работа уредили – първо в Партията, после и Премиер.

Всичко вървяло добре, докато руснаците не спрели Газа. Щото без газ заводите не работят, много хора нямат нищо за правене и започват да правят…. политика. А и парното студено, излизат навън и скачат по митинги да се стоплят (кой не скача..)

Яханал Серго самолета и тръгнал по срещи, ту Киев, ту Москва, газ да урежда. В Киев казал “аз тука съм раждан, братя сме”, в Москва – “аз тука съм учил, братовчеди сме”, не може ли така, да намериме нещо, по-евтенко, като за наши хора, така и така ни е най-скъпия в Европа, поне го пуснете. И за петролопровода сме клекнали ниско, вкарвайте го. Помислили, помислили и Серго думали “Не става така, мойто момче, газ срещу гъз, минаха тия времена, когато строяхме паметниците, ходи си по живо по здраво, пък ние като си решим проблемите, сами ще дойдем да те доподстрижем с нови договори”. И тъй завършва нашата политическа приказка, мили гладни деца, продължението следва утре в 19:50