Операция Се-Де-Се: Боко иска столчето на Вълчо

От последната “криза” с боклука не разбрах нищо. “Новера” чисти София с временен договор от 1 Март 2008 до 1 Март 2009. Общината пък отдавна не си е плащала и им виси с 13 милиона за Януари, фирмата демонстративно спира работа и парите по магически начин пристигат след няколко часа в Петък вечерта. В Събота управителят е привикан в уж почиващата прокуратура и се правят опити да бъде опандизен за създаване “угроза общественного здоровья”, той съобщава, че максимално скоро си събира мангалите и, оп, изненада, чистенето е възстановено в Неделя, 48 часа след плащането.

На пръв поглед битовата драма, която се очакваше, и която се разиграва всяка година по това време. Развитието дойде от изтъкнатия наш каратист Борисов, който от мандат и половина строи завод за отпадъци, разнася бали нагоре-надолу из страната и разпръсква спектър от чудодейни решения по вечната вонлива тема.

Като един истински десен политик, (а той е избрал дясното, защото синьото му отива на очите) изстрелваше в медиите всички свои смели сутрешни хрумвания, които дори не преплуваха СОС, където ГЕРБ има мнозинство (ключовият фактор, който му пречеше да ходи по вода миналия мандат).

Първо беше отнемане на концесията на “Новера”, уви, юридически трудно и финансово катастрофално, дори с позоваване на клауза за несъществуващата екологична криза.

После дойде превземането на крепостта “Новера” отвътре – чрез теглене на кредит и изкупуване дълговете на фирмата от австрийски банки. “Ще им вземем камионите” рече Бойко и отсече, уж сме бяла държава, а идва някакво кметче, арестува ти управителя и ти национализира фирмата.

Трето беше разтърсващото “откритие”, че великия лондонски инвестиционен фонд “Екуест” е мажоритарна собственост на Вълка, стар събрат по бухалка на Боко от мутренските години. “Не съм го очаквал от приятели” беше възкликнал БАТЕ при една от предишните боклукчави кризи.

За финал беше дадена посоката за развитие – разпърдяване на концесията, избутване на чужденците и завръщане обратно към общинските фирми на бюджетна хранилка. Там удобно потъват по няколко (десетки) милиона на година и никоя ревизия не може да ги хване. Пример: Топлофикация, Трамкар, безброй. Вместо една мутра, ще угояваме 20 общински съветника заедно с партиите им. А идват избори, плакати трябва да се печатат.

Общината се превърна във военно-милиционерска организация, в която всеки с пост краде и е готов за затвора, но само големия Принципал решава кой бушон кога гърми и кой за къде ще пътува. Анархия, некадърност и корупция, прикрити с дъжд от пълни с глупости интервюта. Овчарчето Калитко ни сви цървулите на всичките.