Ода за другаря директор

Като дългогодишен читател, не мога да скрия възмущението си от Про.Фил, централната рубрика на 3-то тяло на “Капитал”. Пръкна се може би преди година, но така и не изкласи, а заема цели три страници. Представлява тържествен очерк за шефа на някоя от големите български фирми, тази седмица е ред на Светлин Николчев от Ролпласт.

Идеята е да се всее позитивен пример, да се представят богати и успели българи и да се повдигне самочувствието на родния “индустриалец”. А всеки един представен – сам ще си стане доживотен абонат на вестника и лоялен рекламодател.

Обаче изпълнението куца. Липсват години от биографиите, благи партньорства с мутри и политици, неудобните факти и провалите. В замяна на това има ценни за лингвиста кухи фрази:

“Въпреки учебникарския си подход изпълнителният директор се стреми да следва последните нововъведения в бранша”

“А като търговец не пести средства за прилагане на всички техники за ефективни продажби”

“въобще като цяло Светлин Николчев се опитва да извлече максималното от всяка ситуация.”

“Весела Бориславова, зам.-управител на “Ролпласт”, се въздържа от конкретни квалификации за управленския подход на началника си”

“Тъкмо затова изпълнителният директор всеки ден отделя време да се разхожда из фирмената сграда и да говори с хората си.”

“Самият изпълнителен директор смята, че ръководи динамично – не се колебае дълго, когато трябва да реши даден проблем, не обича да протака излишно реализацията на проектите”

Като цяло, животът на един човек е низ от успехи и падения, като отсечеш негативите, цялата конструкция губи логика и смисъл. И Уитни Хюстън имаше своя Боби Браун, който да се напие и да й счупи тиквата от бой, но това не се криеше и я направи още по-голяма певица. С тази рубрика се стига до абурдно театро. Най-елементарно интервю в списание е много по-истинско.

Преди време бяха представили една дама, изпълнителен на голяма софтуерна фирма. Собствените й служители го четяха на висок глас и се насираха от смях. Дамата започнала преди 2 години като секретарка, първо била любовница на единия съдружник, а после станала жена на другия. Пълни с топла любов, двамата президенти я направили директорка. А “Работническо дело” я разпитва за стила й на мениджмънт. Бяха пропуснали да разберат дали е компютърно грамотна.