Битието определя съзнанието
Добра статия за господарстващия модел в повечето печатни издания от Владимир Трендафилов @е-вестник:
“Комуникацията е еднопосочна – ако „комуникация“ е точната дума. Има по-скоро директиви „отгоре“ и доразработването им в детайли надолу и встрани по хоризонталните нива на структурата. Добра илюстрация в този дух дава един израз на Тошо Тошев, който се знае наизуст навсякъде из в. „Труд“:
„Вестника го правя аз. Вие го пълните“
Тази организационна структура е всъщност идентична на държавната ни отпреди 1989 г., когато всичко структурно опираше до едноличния лидер горе на върха – Тодор Живков. И произтича от нея, защото я създадоха представители на последната поколенческа вълна от млади кариеристи, които се вляха в бюрократичната система на късния социализъм и смогнаха да се изкачат някъде до средно ниските й етажи, а днес, вече доста позастарели, държат основно властта в медиите.”
Ценни коментари отдолу:
Преводач: “Обстоятелствата се стекоха така, че преди 5 години се наложи да сменя хубавата си дотогава работа с работа във вестникци (като техническо лице). Сега, след 5 пълни години в този бранш, с чиста съвест и ръка на сърцето мога да кажа, че 90 на сто от т.нар. журналисти са съвършено неграмотни (независимо от възрастта), без елементарна обща култура и без всякаква човешка позиция – пълен боклук. Нникъде по света го няма това скудоумие, готовност за всякакво нагъзване и маниакално самочувствие. Четвъртата мласт като другите три. И ако някъде има все пак читав човек, не знам как оцелява, бога ми, не знам. “
Психея: “Че съществува паралелен свят на редакционния, в който има съвсем различни хора и проблеми, репортерът разбира от близките си, които понякога му разказавт какво им се случва извън Матрицата. След известно количество годинки, проработени във вестник, той се зомбира окончателно. И безотказно и автоматично пише високопрофесионалните си зомбирани и зомбиращи дописки.”
За съжаление лафът на Тошо Т. е общоизвестен и валиден за практически цялата ежедневна преса (в някои седмичници с политическа насоченост впрочем е същото). Важи и за телевизиите. Последната дума как ще изглеждат нещата винаги е някъде “по горните етажи”. Май само някои радиа успяват да се измъкнат от тази схема, защото като цяло минават за медия, която “няма чак толкова влияние”.
Железният аргумент на ръководството е, че то плаща сметките, за да съществува медията, така че последната дума трябва да е негова. Така че сори, но да си журналист изисква известна еквилибристика със съвестта. А като знам нивото на заплатите в бранша… да, съвестта се купува. Изгодно. Или поне се наема… за известно време.
За незабелязването на паралелния свят извън редакционния е вярно – с добавката, че обикновено журналята реално са в течение какво става единствено в техния собствен ресор. За останалото са слепи и глухи, защото се смята, че “не е тяхна работа”. Но не съм съгласен, че журналистът няма собствена позиция. Има я, просто не е съгласен с нея 🙂 И гледа да я изказва само в тесен кръг. Щото от това му зависи хлябът. И маслото отгоре. И кредитът, ипотеката и прочие. А браншът е тесен и бунтарите лесно остават на сухо…
Значи, да не се връщам в България да го бачкам това? 🙂
Тошо може да има много кусури, но да ви кажа честно за десетте години, които съм работила там, не се сещам да е казвал такова нещо…Не е изключено обаче да си го е мислил. :-))