Елементи на офисната етика
Написах го на ангийски, ама мисля че е ясно
Ситуация 1. В повечето офиси е “позволено” да се гледат клипове от сайт. Предполага се, че са кратки, 5-10 минути и че не се разсейваш много с тях.
Ситуация 2. Ако гледаш на по-голямо започваме да имаме проблем. Чат-пат може да гледаш обучаващо видео, защото това повишава квалификацията ти и неминуемо ще снасяш още повече зелени гущери дневно на Шефа. Обаче ако главата на Де Ниро е ясно различима за доносника Жоро от съседното бюро – кофти тръпка.
*Хакът “Ивайло” – как да смилаш цели сезони сериали в офисна обстановка – намаляш прозореца на плеъра и го налагаш върху страницата на Youtube. И пЕреш.
Ситуация 3. Зяпането на цял екран за съжаление означава, че и цялото ти внимание е концентрирано там, а големите шумоизолиращи слушалки само подсилват ефекта. Неминуемо неприятно, за хората, които се опитват да чатят с теб и добро основание за нервна криза от страна на Шефа. Не е приемливо, за това наблюдавай кой по какви маршрути шари в офиса и си купи огледалце, което да сложиш над монитора за да си информиран кой ти идва “изодзадзе”. По-малко нерви и за двете страни.
може и без огледалце, но само ако си с гръб към стена и с лице към вратата..
Не че нещо да се заяждам, нали, ама не е ли по-приятно да гледаш сериали вкъщи, на голям екран и с нормално озвучаване, когато няма кой да те притеснява? Или предизвикателството е да не те хванат, че го правиш в офиса? Второто определено гарантира дозичка адреналин в иначе скопения от емоции делник на бюрократични труженик, но чудя се – какво изобщо го е довело на интервю за работа този труженик в офис, в който най-големият трил е да скатаваш сериали на малък екран, наложен върху ютуб, с… огледалце над монитора?! Последното заслужава адмирации като техническо изобретение, определено! Но иначе е просто въпрос на време кой от двамата (служителят или неговият работодател) ще се откаже първи да губи времето на другия и ще замени скуката с далеч по-предизвикателна работа, която превръша дори гледането на сериали вкъщи… в ненужно занимание…
И въобще, не е ли животът, в онази му част, която човек прекарва изън параметрите на монитора малко по-интересен, да го? 🙂
аз лично не гледам сериали и художествени филми седнал – разваля ми се “експириънса”. зяпал съм документалки – един филм стои отворен в браузъра и се влачи в течение на няколко дни
виж с игрите в мережа няма такъв проблем 🙂
Хакът “Ивайло” е най-злият 🙂 правил съм го