В името на Свободата
Процесът на виртуализация може да е бавен, но за това пък е необратим. На все повече хора “малкият екран” им отеснява и стават… редови блогъри. Иво Инджев и Иван Бедров сравнително бързо се утвърдиха в мрежовата джунгла и спечалиха съответното уважение и трафик. Истински шампион е Николай Бареков, който още с първите си публикации печелеше по 50 гневни коментара относно скромните си мисловни възможности.
Отскоро и Коритаров оре виртуалната целина, като при него се наблюдават и опити за морална облага – целият сайт е заринат с реклами. За разлинка от него Явор Дачков и Едвин Сугарев предоставят своята мъдрост почти безплатно.
Огнян Стефанов също е отдавна тук, но не знам дали е пододящ за този пост, защото стана известен след като го пребиха.
А най-големият от всички е Женята Минчев, който вълнува виртуалната общественост с прословутото си “списание” вече 4-5 години.
чакаме ъпдейт на стайлинга на ватмана!
Аман. Дори ядрена зима на би сринала колосалното его на Ева Минч.
Знаеш ли, това е хубаво, че толкова хора се пробват с блогинг. Защото – както със сигурност знаеш – Интернет е нещо много различно от телевизията или радиото или вестника.
– без цензура
– има пълна анонимност, благодарение на самата същност на ТСП-ИП протокола (и Тор, офф корс)
– вследствие на предните две, обикновено се цени качественото съдържание и жестоко се оплюва фалша. Което си е направо комунизъм в най-чистия му вид 🙂
– въпреки рекламките, приходите са нищожни – къде ти блог пост (или постен блог пост), къде ти две думи по телевизията за хонорарче.
С две думи, това проникване на Интернет сред разни такива публични личности не го очаквах, няма го до такава степен в Германия/САЩ, но е много положителен фактор за България… е , докато се осъзнаят де… 🙂
То на Барека аудиторията му е основно хейтърска. Само той си мисли, че не е така.