Близки срещи от третия вид.. с косматия камилски задник
Поздравления, световни и преводни икономисти, Дубай фалира. Скоро всеки от вас ще може да си закупи етаж от небостъргач там на цената на стара люлинска панелка.
***** на добрия шейх оставя свеж вкус на пясък в устата на “инветиторите” 🙂 В близките 1001 нощи все някой ще изчисли колко ще са общите загуби от арабската приказка, може би 100 милиарда. Абра-кадабра и вече ги няма.
Първата ми реакция беше: да бе да, фалирал Дубай! Ама втората (понеже аз съм жена и на нас ни трябват поне две реакции, за да стигнем до рационалното) беше: Ама разбира се, петролът се изчерпва и ние ще станем свидетели на неговия край. Особено аз, както съм се запънала от сега да живея до 94-годишна възраст, пък после колкото Господ дал.
Пичове, ще станем свидетели на края на петрола. А кво правим след това? Интересен въпрос, който ме кара от чисто любопитство да се напъна да живея доста. 🙂
в Дубай дори нямат петрол. цялата идея там беше да се занимават с имотна спекула и туризъм. Шейхът вероятно вече се е нагушил добре и му дреме на фара
„Дубай е живата метафора на нео-либералния глобален свят, който се сгромолясва – в историята. И неговият упадък е грозен.”
Така започва статията на Johann Hari от alternet.org . Чете се на един дъх и оставя особен горчив вкус, заради краха на поредната мечта на човечеството, че може да победи природата – с много изобретателност и много пари. Заразява с тъга заради споделената самотна вечеря на журналиста в един от най-модерните хотели, където сервитьорът извинително казва „Съжалявам, само преди няколко месеца тук трудно се намираха свободни места.
„ Широкото, усмихнато лице на Шейх Мохамед – пълен властелин на Дубай – гледа от фасадата на всички сгради в града. Той е човекът, който „продаде” на света представата за Дубай като град, излязъл от Приказките на Шехерезада, мистичен остров, изолиран от вилнеещите в района пясъчни бури.
Но нещо помрачава усмивката на шейха. Огромните кранове стоят неподвижни на фона на небето, сякаш са извън времето. Неизброимо количество сгради стоят недовършени и изглеждат изоставени. В един от най-фамозните хотели – Атлантис – построен само за 1000 дни за 1,5 милириада, и разположен на свой собствен изкуствен остров – покривът е протекъл и падат плочки. Строежите в Страната „Няма я” построени сякаш „Никога” започват да показват грозно, напукано лице. И вече Дубай не прилича на Манхатън в пустинята.
Маниакалното строителство е спряло и Дубай бавно започва да разкрива истинското си лице – град, построен само за няколко десетилетия – на кредит и против законите на природата.”
http://greentech-bg.net/?p=3147
Да, бе. Голяма драма се вихри. Едни молят за милост и отсрочка, други размахват пръст. То, като се сецнеш, е лесно да раздаваш обяснения кое, как.
Пък ДекаБанк съди Исландия за неизплатени обезщетения. Кофти е малко, инвестираш 500 милиона евро и няма възвращаемост, защото държавата аха и да фалира.
Да се преизпълниш със съчувствие…
“Понеже аз съм жена и ми трябват две реакции…”
Ма, леле майко. Поне не се обиждай, като пишеш от първо лице, единствено число.