Рокажии с писалки

(снимка: труп)

Днес научих, че Евгений Дайнов бил политолог и е автор на книгата срещу станишковците (което само като тема го издига едно ниво над родните писачи-мърлячи). За първи път го видях по телевизора, в музикалното му предаване, което вървеше по Re:tv

Неговият блог явно е на Джумла и се нарича Desnite.eu, ето една статия от него:

Кой вид българи ни управляват?

Започва да ми прави впечатление, че съвременна България живее на две скорости. Някакви хора се движат страшно бързо, правят нещата така както се правят те „на Запад” – и нямат нищо общо с останалата маса, която продължава да живее в Средновековието.

Погледнете последните броеве на българските варианти на списанията L’Europeo и Rolling Stone. Половината текстове са писани от „западняци” (предимно американци), а другата – от българи. И НЯМА НИКАКВА РАЗЛИКА между двата вида писачи. Българите пишат точно така, както се пише в Америка в началото на 21-ви век.

Отворете след това някой „Труд” или „24 часа” и ще попаднете в друг свят. Тук, очевидно е, пишат само българи. Пишат по примитивен, балкански начин за примитивни, балкански неща. Е, не са пълна катастрофа като македонците или руснаците – там си е направо 1973 година – но не са и „западни”.

Изводът: щом една група българи го могат, значи – по принцип е възможно българите да бъдат западни хора. Повечето просто не искат. А между двете групи няма никакви отношения. „Балканските” българи (тъй като не постигат нищо) мразят „западните” българи (тъй като тези постигат неща), а западните българи мълчаливо презират балканското мнозинство.

И въпросът е: кой вид българи ни управляват? Западният или балканският тип?

Истината е, че в правителството има доста „западни” типажи – т.е. хора, които правят нещата така, както те се правят в цивилизования свят. Дянков, например, или Николай Младенов, та и самият Бойко от време на време. Под тях и около тях обаче е блатото на балканското чиновничество – мързеливо, крадливо, зло и отмъстително. Това блато не само проваля инициативите „отгоре” (например, България няма да се възползва от „отпушените” европейски пари, защото чиновниците няма да допуснат това), но и започва да всмуква от време на време и по някой министър. Трайков е ясен пример. От „западен” човек, нямащ никакви илюзии относно хищническата същност на руските упавници, Трайков бе префасониран като съюзник на руснаците и приятел на комунистите. Беше всмукан…

Кой ще е следващият? Може ли правителството да отстои своята „западност” сред българското политическо блато, или ще бъде „побългарено”, както се случи с правителството на Иван Костов?

От отговора на този въпрос зависи много. Защото вече не е достатъчно, ако си нормален човек, да се опираш върху островчетата „западност”, каквито са горецитираните списания. Нормалният човек иска цялата страна да е „Запад”, а не – в търсенето на „Запада” да е принуждаван да се крие от българската смрад.