От блогове към книги
Чудя се защо блогър може да издаде книга с постовете си и да се върне назад в еволюцията на медиите, това е като “Стъклен дом ” да излезе като радиопиеса. Ето какво ми идва наум като потенциални мотивации:
– За да изкара “някой лев”. Начинание благородно, но рядко успешно
+ За да зарадва майка си и баща си и да свали етикета “пройдоха”. Може да се постигне и по по-лесни начини
– За да се легитимира в ретро пространството и да го дават по Меката на литераторите, Канал 1. Чиста проба начесване на егото, това е като да отидеш на проститутка, за да се почувстваш по-голЕм мъж
– За да достигне “другите публики”, които ползват компютъра си само като пишеща машина. Достигането може да е успешно, но контактът с тези среди е болезнен. Те “държат баницата” и надали те искат при тях на “масата”. Твоите 100 лева хонорар са техните “минус 100” лева хонорар, освен ако не им лижеш гъза един по един.
– От “любов към книгата”. Папирофилията е болест и трябва да се лекува.
+ За да направиш мръсно на издателя и да го набуташ с непродаден тираж. Добра и основателна причина.
– За да те преведат на всички Световни езици и за да спечелиш Пулицър с историята за Рохкото яйце на Баба. Само тебе чакат и по чуждите маси.
+ За да си направиш бекъп на хартия. Добра причина. Ако си чак толкова разпилян.
Днешно време книгите са като винилите. Много са готини, но са тежки и скъпи. Удоволствие за ценители и избрани гейове със сметки в избрани еврейски банки.
Още една причина: интерфейсът на Блог.бг е толкова грозен, а RSS-a им толкова счупен, че За прехода излиза вече като втора книга, паралелно на сайта. На хартия размерът на буквите със сигурност е по-голям и по-читав. Евгений Тодоров е отпечатъл и някои от коментарите, което е яко.
Определено още една от “мистериите” на бг блогосферата… Сериозно, и аз съм се чудила.
ПП: Сложи разни там копчета за споделяне, че голяма мъка така.
Има още нещо, за което книгите стават, а блоговете не – за подарък. Красиво аранжираната книга с хубави илюстрации и снимки, изящна типография и луксозна хартия е обект, който искаш да притежаваш – а не само контейнер за информация.
Друго приложение на книгите са ваканциите. Разбира се, можеш и да си тулуп и да си завлечеш лаптопа на плажа, редувайки се с приятелката за влизането в морето, за да има кой да го варди.
Е, аз обичам книги на хартия и макар че нямам тлъсти банкови сметки където и да е, си купувам колкото мога. Но не спирам и аз да се чудя защо някои хора толкова много държат да издават хартиени книги. Дали защото хартията е кът или защото заема място вкъщи, си мисля, че много от тези, които отпечатват на хартия, биха могли да си направят блогове … просто защото много от нещата които пишат не си струва да бъдат отпечатвани. Но защо някои отпечатват блоговете си … ми щото няма какво друго да отпечатат 😀
това с подаръка е хитро приложение, но визираш “красиво илюстрирана”, а блогокнигите рядко имат дори смислена обложка. те продават гол текст и нямат визуална страна
иначе за морета и басейни по-добре една книжка, отколкото 3 кила лаптоп… ама телефонът ми е зареден с аудиокниги, защо просто не сложа тапите и да се разплуя?
блоговете са “жив контент”, публикуват се и се коментират в реално време. докато изпечатванто в книга ги застопорява във времето, това е остновната разлика
и че не можеш веднага да напсуваш автора с коментар
…трябва да се лекува…
Цъ, не става, не се лекува.
Очевидно ти липсва една лека подробност. Или пък си се сетил, но така ти е “изнесло” да си напишеш статията… А именно, онова, което ти е убегнало, е че не всички хора, които обичат да четат, са млади, и имат достъп до компютър. А че книгите били за хора с банкови сметки… отдавна не ми се е случвало да прочета нещо толкова забавно. В такъв случай, всички пушачи минават в категорията “от избрания народ”. Gimme a break. 😀
Градинко пак обира овациите ми. 🙂
>Удоволствие за ценители и избрани гейове със сметки в еврейски банки.
хохо. хохохо. в Избрани Еврейски Банки, притва
@биляна: ти колко блога, отпечатани като книги си си самозакупила до момента?
знаеш ли какво е “винил” в смисъла, употребен в поста? консумираш ли музика на аналогов носител?
nname, трябва ли да отговарям на въпросите ти? Не. Но все пак:
– нито един.
– подозирам, че знам… ако желаеш, ще ти представя колекционер, който обикаля света, за да купува именно винили.
– не, не консумирам музика на аналогов носител. вече не.
– друго?
а няма ли трети вариант – издателят те кани сам ,и ти не може да му откажеш.нещо като да те поканят в нова,в сутрешния блок…..
бих си купила блог,ако е станал на книга ,не за да го чета (втори път), а от респект.нещо като да си купиш CD ,след като вече го имаш на безплатно MP3.колко от парите отиват в автора- друг въпрос.
Хехе, не си ли виждал това: http://pediapress.com/
@деница: издателят те кани, ако пишеш някакво клише и може да се прогнозира, че заглавието на книгата ще достатъчно , за да продаде тиража
това с респекта го има, но работи относително крайно време. аз така напълних 2 кашона с дискове и книги и казах “майната ви”
проф. Вучков е написал 28 книги!
Свилене, дай аудио-книгите насам да слушам/чета!
Добра идея, но интернет вече е променил до толкова света че не знам … дали може да се реализира …. и дали ще има смисъл !
книгоиздаване sucks
Защото обича да чете, има какво да каже, знае как да пише и защото книгата е изкуство, което не може да се наподоби от блога?
Двете са абсолютно различни медии. Все едно да се чудиш защо се правят филми по книги. “Пътеводител на галактическия стопаджия” е радиопиеса по ВВС. Какво му е чудното, че го има и на книга, и на филм? В крайна сметка, издателите са грамотни бизнесмени и няма толкова лесно да се вкарат в загуба :)))
мен ми е (творчески) интересен самият процес на прекрачване на границата от една среда към друга. от морето на сушата, от интернета на хартията и т.н.
От гледна точка на писането средата е една и съща – лаптопа. Много различна е обаче от гледна точка на четенето. Но това е проблем на читателите, а не мой – както се казва: “чукча не читатель, чукча писатель” 🙂