Теория на споделеното знание

Покрай предишния пост се замислих за нещо: как влияят компютрите на когнитивните способности и отговорът ми е: нито по-добре, нито по-лошо

При мен например паметта започва вече да изчезва, веднъж 2 дни се чудих за името на Мартин Лутър Кинг, но пък задобравям в гугълването на очевадни факти и така го компенсирам. Може и да е склерозата, не знам 🙂

Едно време Ницчше е знаел всичко, а един милион глупаци около него са знаели само как да копат картофи и да рупат вурстове. Сега буквално никой не знае колкото него (и дори кой е той), но всеки има достъп до споделеното знание и за 5 минути може да разбере как се строи самолет или как да свали филм от тенекиена кутия в Малайзия – все умения, които по онова време е имал само Исус Христос.

Променя се средата – променя се и мозъка, няма нищо по-естествено от това. Дори е плашещо, колко много физиологията предопределя всяко наше действие. Например да се научиш да караш кола, за теб е въпрос на живот, смърт и 500 лева, а всъщност е необходимо да обособиш група неврони мозъка си и да ги свържеш, за да постигнат необходимите условни рефлекси.

Интелигентността е способност да разбираш, не да помниш. Тя не може да изчезне току така, само може да се видоизмени. Ако който ползва компютър спре да е способен да кара кола – ок, печелите, изгорете всички компютри и качете всички програмисти на кладата, и без това за нищо не стават.