Списанията тип “Яки”

Грубо, екосистемата на списанията може да се раздели на три части: Женски, Мъжки и Яки. В женските пише за плетиво секс, козметика и клюки, в мъжките има голи жени и редки коли, а Яките се опитват да бъдат хем умни, хем да се продадат на рекламодателя, което е принципен конфликт и винаги изисква една допълнителна доза мерак и изобретателност, за да оцелее във времето.

Яките списания имат мисия да воюват с Чалгата, чрез мълчание. Тя не съществува за тях, а за нея те наистина не съществуват. Мара Отварачката знае столицата на Франция, даже е пяла там, но за нея това са 3 от 150-те корици на будката и никога не ги е докосвала. Въпреки целия този метролайфстайл, общата аудитория на тези списания в момента е колкото населението на Смолян след промените.

Умните списания таргетират умните читатели, а това е територия трудна за печелене и лесна за губене. За заветните 5 лева трябва да си винаги бодър, самокритичен, една стъпка напред. Ако се оядеш, одрусаш, омързевилиш и почнеш да смяташ всичко за бащиния – мерси, беше ми приятно, бунището на историята е пълно с редакторчета като теб 🙂

Union Media

стартира като Unison Media в далечната 1993, Унисон беше фирма за пиратски дискове и касетки, чиито шеф (Макарона?) беше растрелян. Преименувано по-късно на Union Media, списанието беше (сравнително) оригинално и в него пишеше доста за музика и общи приказки. Мартин Захариев взе пазара в ранните години на Демокрацията. Не се наемам да коментирам от къде са крали и преписвали, но ги поздравявам, че са рискували с нещо ново.

Егоист

беше наследника Обединената Медия, ребрандирането през 1996 е било наложително поради уникално тъпото име на първото списание. Списанието но спечели с уникаления си стил и остана в историята с впечатляващ авторски екип през първите години – Карбовски, Ина Григорова, Нойзи, Сашо Жеков и други. Изданието беше авангардно, дебело и за период от 4-5 години беше “умът и сърцето на нацията”. Схемата на Егоист беше да пробутва новите лафове от Центъра на Града на читателите от далечната провинция – Дружба, Каспичан, Обеля, Кюстендил. И се получаваше добре. Отваряш го и си казваш “имаме нещо общо”. С времето обаче парите заминиха страстта, а качественият текст беше изместен от “лайфстайл” алабализми. Дали успехът поквари хората или Захариев си вирна носа, нямам идея, да каже някой който е бил там. От списанието останаха само спомените. Преименува се на Ego и окончателно издъхна.

Матрин Захариев направи с хора от екипа още няколко нелоши “разселки” – High Flights, Списанието на Mtel и (ранния) Playboy, Maxim.

Jazz

беше добро попадение за времето си, но Пламен не се беше погрижил за разпространение в провинцията, което му е изяде главата по мое мнение.

Intro 

стартира мощно и няколко години беше по-егоист от късния Егоист. После премина през безброй трансформации, фабули и концепции, стана модно списание, нямаше го с години по будките и последно пак се завърна там, но като витрина на неудачниците. Тити Папазов, Камен Во, Любен Дилов и кой ли още не беше слаган за корица и се получи нещо като антология на “Б” групата. Кой би искал да чете за тези досадници, вместо да ги разстреля? Кой е следващият, Руслана?

Едно

може да се похвали с Една добра дълголетност, вече 7 години съществува. Не знам коя година влязоха под чадъра на Економедия, но това ги спаси и май някъде споменаваха за 5000 тираж. Последно списанието стана двуезично и ще има 4 броя годишно, не точно живот, но поне съществуване. Страниците в него, които ме интересуват бяха около 4 – тези с мненията. Като цяло там фотографията измества текста, а аз съм по-ретро читател и не давам пари за празни страници. Поне организираха голям брой читави партита. Също както при Интро, сайтът на изданието деградира с годините и рано или късно ще стигнем до съобщението за неплатен хостинг 🙂

Harsh

списанието беше доста достоен наследник на Егоист, в категория самиздат, додрапа до 3-4 броя. Не можа да захапе, защото дори да имаш силен продукт, без връзки не можеш да влезеш на този пазар, трябва 5 години предварително да започнеш да си пиеш уискито с рекламодатели, разпространители, брокери на влияние и прочие блюдолизци. А ако вместо това козиш с деградетата от квартала – просто забрави.

Лайта

сe очертава като единствен представител на жанра, който има сигурно бъдеще. Никога не е бил “сам” на пазара и не е ясно дали би оцелял там, но като допълнение на Капитал е достатъчно добър, а имиджа на вестника сигурно помага доста за пред рекламодателите. През годините имаше възходи и падения, доста редактори се смениха и донесоха идеите си, които стигаха поне за 1-2 месеца смислено съдържание след тяхното встъпване в длъжност. Може би трябва да ги въртят през 6 месеца 🙂 Може да се дискутира дали съществуването на силно “безплатно” издание като Лайт оставя въздух на останалите играчи на пазара, които се опитват да скачат на летвата на 5-те лева, но се достига до тегави философски въпроси от рода на “кому е нужна цялата тази планина от хартиена тъпота”.

Безплатните издания

Канапе, Freestyle, Vice, Една седмица в София – дават част от качеството на “премиум лайфстала” срещу нула процента от цената. Определено имат бъдеще, но е въпрос някой да седне да ги разработи.