Прожект Манагемент

Бидейки практик, а не теоретик, се учудвам как покрай управлението на проекти се е заформила цяла една нова религия. Торби с новоизмислени термини, таблици с алабализми, многотомни фреймуъркове, курсове, сертификати, школи и биещи се философии се надпреварват да обяснят как от точка А  се стига до точка Б.

Scrum звучи най-близо до нашенския темперамент и разбиране за работа, като неговата основна идея е да намали бюрокрацията, която създават останалите методологии и тайно се изказва против техния смисъл.

Scrum

Изключителната популярност на Scrum (не само в софтуерната индустрия) се дължи на неговата простота и лекота за внедряване. Методологията дефинира само организационни и социални практики, оставяйки свободен изборът на управленски и технологични.

Scrum процесът се състои от отделни итерации, наречени спринтове. Обикновено дължината на спринта е един месец. В края на всеки спринт се инсталира версия на системата. Провежда се среща с клиента и се преминава приемателен тест.

На последващото обсъждане с клиента се оценява резултата от разработката и се набелязват целите за следващия спринт. На отделна среща на разработващия екип целите се разбиват на задачи, всяка задача се оценява като време и се разпределя на някой от разработчиците. Задачите се записват в специална таблица, наречена backlog, която се обновява всеки ден и показва количеството оставаща работа до края на спринта.

По време на спринта всеки ден се провеждат т.нар. правостоящи срещи (standing meetings). Тези срещи продължават от 5 до 15 минути и се провеждат всеки ден в определен час. На срещата всеки от екипа абсолютно неформално разказва за три неща:

• какво е работил предишния ден,
• какво планира за предстоящия ден
• какви проблеми е срещнал, които му пречат да работи.

На срещата се обновява и backlog-ът като се отбелязва свършената работа. Ако се идентифицират някакви проблеми, те се решават колективно. Важно е да се отбележи, че това не са срещи за отчет пред ръководството, а за синхронизация (самоорганизация) на екипа и разкриване на потенциални пречки в работата. Специфичните практики на Scrum са:

• Ежедневни правостоящи срещи (Standing meetings)
• Backlog: списък със задачите за текущия спринт и тяхното състояние
• Burndown chart: графичен еквивалент на backlog, показващ оставащата работа в проценти или работни часове
• Самоорганизиращ се екип: екипът не следва предварително раздадени задачи, а всеки негов член се стреми да допринася за постигне целите на спринта – всеки ден всеки си взима задачи, за които отговаря
• Работни срещи и обсъждания с клиента и с екипа след всеки спринт

Scrum е добре развита и документирана методология. Има и сертифицираща процедура.

Оригиналният пост с повече информация >>