Социална драма ООД
Добре, хрумва ти някоя глупост и искаш да я споделиш с всичките си приятели. Мисълта е като пръднята, задържиш ли я – изчезва 🙂
1. Можеш да я напишеш в едната социална мрежа, където ще я видят 10 от тях. Фейсбук стимулира и организира по-добре коментарите.
2. Можеш да я напишеш в другата мрежа, където ще я видят и останалите 10. Туйтър владее шерването, глупостта става част от фолклора и достига до някакво число непознати. Файдата е чисто морална, защото правиш оброт на мрежата, а не на себе си. Мартин Карбовски си купи А5-ца от чуждото нещастие, а ти се возиш на 204 с всички потни мъжаги в София.
3. Можеш да я фраснеш и в двете мрежи, ще стигне до всичките ти 20 приятели, като на 4 от тях ще им се повтори. Могат да те напсуват или да те филтрират по техен избор.
4. Можеш да я напишеш на блога си, където имаш контрол, но поради сложността на RSS технологията ще достигне до 4-5 от аверите ти, които не че нямат андроиди и айфони, просто не знаят как да ги ползват.
Изборът е сложен, драмата е голяма…
раждай повече глупости за да има и за двете социалки 😉
на шизофрения отиват нещата 🙂
А сега има и още едно място за простотия (макар и да е тихичко засега)
Зависи от географското положение, но реално Гугъл е навсякъде така че драма всъщност няма: идва ти мисъл, постваш я в блога си, ри-шеър-ваш (хаха) в Гугъл +, пускаш и в Бъзз за всеки случай и се облягаш назад за да гледаш как коментарите и имейлите се сипят. Ако мисълта е добра, де. Туитър е за псевдо селебрити, а фейсбук е за простолюдието. Ако искаш мислите ти да са популярни, използвай Гугъл и нямай грижа. Освен това, ако искаш да си по-арт, ползвай Тъмблр или Фликр. Идеята на социалното общуване в крайна сметка не е да споделяш мисли с приятелите си – има телефони за това; а да споделяш със света. Контакти, човеко, контакти и публика, а не приятели.
на G+ цифрите са много малки още, дали ще отлепи въобще – не съм сигурен