Офлайн медиите – отново на мода
Медийната парадигма става все по-объркана. Глобализацията, социалните мрежи и *-сферите ебаха майката на традиционния издателски бизнес.
Първо печатните медии се свиват и оттам се печели по-малко и трудно. Масово издателите започнаха мигриране към онлайн медии – за да установят, че там също е ташак и няма никава печалба. Сега махалото се връща обратно, пускат се вестници и списания без никакъв сайт, онлайн присъствие и съответно шанс да се възприемат и популяризират сред аудиторията.
Изводът е, че информацията вече няма стойност и няма бизнес в превеждането й от един език на друг. Единственият капитал на издателите са доверието към тях и ако не го продават под масата – са обречени на плавен спад.
Съществуването на печатен пазар в България също е една илюзия. “Вестниците” са пълни с полу-истини за полу-състояли се сензации, банален PR и натрапване на всякакви обществени паразити и реклама на мобилни оператори с неработещи счетоводни системи. Хората вече не плащат за информация, плащат само за долнопробни лъжи и малко сеир. Почти всички оживяли вестници са жълти, те са тип художествена литература и основното вярно е имената на хората в тях и чат-пат някоя снимка от неприятен за сниманe ъгъл. Тук там-съществуват някаки островчета, по-затворени медии с вярна и годна за доене аудитория, но те са остатъци от миналото и няма как такива да бъдат тепърва създавани.
Това Бъдеще… докато го измислим какво ще е… то взе че стана настояще…
Издание без сайт е перверзия и няма шанс, освен в някаква тотална жълта периферия. Капитал Дейли също няма шанс без сайт.
малко по-малко ще разбереш, че единствената “медия” за четене е “Държавен Вестник”, всичко останало е канал за реклами.
Печатните медии все още реализират много повече приходи (160 млн. лв) от реклама спрямо интернет сайтовете (37 млн. лв.) – данните са на Пиеро 97, не е ясно колко са достоверни. Голяма част от приходите в печатните медии се прибират от списанията, а обективността и съществеността на информацията в тях е под въпрос. Вестниците действително залитат по полуистините – дали защото не пишат срещу “своите” или защото от многото ангажименти репортерите нямат време да направят задълбочен анализ на обективните факти. Окрупняването на пазара също е проблем. Наскоро една жена пред очите ми си купи “Всеки ден”, “Уикенд” и “Телеграф”, които бълват пропагандата на Кръстева и Сие. Прокопиев си купи ‘Пари” за едно левче (макар че сигурно е наследил и доста дългове) и новият вестник като че ли е в екзистенциална криза, докато търси позицията си на пазара. Икономедиа до скоро като че ли бяха единствените, които разбираха колко важно е да предлагаш информацията безплатно, за да печелиш от импресии. Но сега с Капитал Дейли направиха обратен завой.