За Соца или кой да цоца
Вокси, Сула и Лонга са подели една интересна тема. Аз нямам време да я развия по същество, но мога да отбележа, че социализмът бележи световен ренесанс.
Първо Бойко е лошо прикрит социалист, попил много от ментора си Бай Тошо и забогатял по крайно съмнителен, почти бандитски начин преди политиката. Това, разбира се, е удобно забравено и измито с PR и чиста всенародна любов. Бойко би раздал всяка стотинка и раздаваше доста щедро, докато парите в бюджета повечко ги имаше.
Обама е ляв и съществува основно като отговор на безумните войни на Буш Младши. Спасява “световната” икономика с левичарски мерки – раздаване на пари от хазната и национализация на фалиращи банки.
Евросъюзът мутира до крайно ляв, от организация за раздаване на пари на селяните се превръща в социална служба за цели държави.
Така наречения капиталистически Запад се бори и губи икономически от уж социалистическия Китай….
Има държави, които живеят добре и при двете системи и други, които се провалят при всяка. Идеологическите рамки са толкова сплетени и изкривени, че нашите свидни политици отдавна не ги разбират… с две думи и на комунизма и на демокрацията сме им намерили цаката и сме им ебали майката!
За финал един коментар от Майк Рам:
“Самото формиране на държавата е форма на насилие, но това е компромисът, който и капиталисти, и социалисти приемат. Държавата играе ролята на разпределител на благата, защото има много хора, които извършват дейности, несвързани с производство, но имат нужда да консумират, например армията. Оттук идеята за чистия капитализъм, при който всички произвеждат и търгуват онова, което са произвели, също е теория, която не издържа на практика. За мен социализмът и капитализмът са две лица на едно и също нещо – човешкия морал. Те са като ин и ян – противоположности, които не могат да съществуват една без друга.”
Прозрението ти за ЕС е много точно…
Чисто икономически социализмът може да съществува само в богати държави в голям растеж, като заради негативния си ефект върху структурата на икономиката той не е самодостатъчен.
Но писах и при блога на сула – икономиката не е единствения фактор. Позицията на индивида в обществото и неговата индивидуална свобода е друг важен компонент , който е отделен от икономическото измерение и все повече партиите се дефинират по двуизмерна скала. Либерално леви = социалисти. Либерално десни = либертарианци. Консервативно десни – класическото европейско дясно. Консервативни леви – комунисти. Замисли се какво е общото между бай Тошо и примерно днес ГЕРБ? Ето какво – отношението към хомосексуалистите, към евтаназията, милиционерщината, желанието на държавата да следи всеки един процес и да задава пътя на живота на всеки един гражданин (чрез образование, което не е либерално, чрез строги правила на пазара на труда и т.н.). Именно това е консервативното и именно по тези теми “социалистическите” партии, които са либерални (бсп чрез станишев получиха най-накрая желаната си реформа и ако първанов/овчаров не вземат обратно властта скоро едва ли ще има връщане назад) имат предимство пред някои твърде консервативни десни политици.
За ЕС си прав – либералната идея е , че няма значение КЪДЕ си роден, защото никой не избира държавата си. Има значение какъв ЧОВЕК си. И тъй като доскоро либерално = ляво, ЕС е идеен продукт на левите партии, за това и една безкрайно консервативна великобритания толкова се дърпа 🙂
Благодаря за цитата! Наистина смятам, че лявото и дясното се редуват в историята и хората се обръщат ту към едното, ту към другото.
Този Майк Рам голям гений се извъдил… колко мъка има по този свят Божеее… капитализмът и социализмът били две лица на едно и също – “човешкия морал”!
WTF!?!?!
Айди малко по-сериозно, а? То бива неграмотност, ама чак толкова!
Господа :),
Позволете да отбележа, че кейнсианството не е социализъм. Има много крайно-десни режими, които изповядват този модел на работа с икономиката. Да се твърди, че Евросъюзът и Обама са социалисти е обидно и за тях и за самите социалисти.
Хора, вие защо не четете история? Та в по-голямата си част от нея човечеството е живяло под тоталитарна власт, а тя е на същата икономическа основа, на която е и социализмът – централизирано разпределение на благата. В тоталитарната власт се разпределят от царя, в социалистическата от партиите, в някои други форми от Църквата. Да де, ама в не малка част от тази история е имало понятия като “златен век” за този и за онзи. Имало е и падове и възходи. Или по-точно казано работели са законите на природата – по-силният печели, по-слабият губи. Тоест падовете не са грешка на системата, това е нормално и без него не може. Борба за територия.
Така, че социализмът е исторически доказано работеща икономическа система. Виж същото за капитализма не може да се каже – такъв все още не е имало. Примък-отмък човечеството е достигнало в определени моменти до републиканство, т.е. баланс между държавен и частен бизнес и честно казано бързичко в такива моменти е достигало до криза и се е връщало назад към затягане на държавната регулация. Но изцяло частна инициатива не е имало и не може и да има, поне не и извън някаквите съществуващи малки експериментални среди (които популистите ни навират в носа като “работещ пример”).
А защо в последните двеста години се разбуниха духовете и въпросното републиканство смаза тоталитарните режими, респективно социалистическата икономическа система? Просто то е по-агресивната система, по-примамливата за масите, съответно и тя стана по-силната. Което не означава, че тя ще може да оцелее самоиздържайки се. Не, няма да може – единственият начин тя да работи е да съществува външен враг – жертва, нещо с което да се съревновава. Рано или късно враговете свършват, ресурсите се изчерпват (консумацията расте, но ресурса е изчерпаем) и… всъщност това е най-простият популационен модел от математическото моделиране.
А, да и още нещо – престанете с това “ляво-център-дясно”. Стига сте подреждали системите върху едномерна права. Като абсолютен минимум за определяне на това коя партия каква е в света е приета координатната система на Нолан, която е двумерна. А реално животът ни зависи от толкова много различни фактори, че дори неговото деление е грубо и неточно. Това, че нашите медии са изпили мозъка на журналистите ни и те друго освен “ляво-дясно” не виждат е друга история…